Небесни материи - Страница 102

102

Скоро войниците изгубиха интерес и аз постепенно преминах от гръцки на хинди.

— Жълт заек добре ли е? — попитах.

— Всичко е наред. Рамото й заздравя бързо благодарение на таблетките на Фан, но все още се преструва на ранена, за да заблуди пазачите. — Той спря и потърка леко синините по лицето си. — Анаксамандър искаше да подпиша признание, преди да достигнем луната.

— С помощта на Атина ще си върнем кораба далеч преди това.

— Имаш план? — попита той и се наведе към мен.

— По време на ремонта ще си направим инструменти — отвърнах и му обясних какво ми е хрумнало.

— Можеш ли да изработиш такива неща? — попита учудено той.

— С благоразположението на Атина — повторих — сигурно ще мога.

През следващата седмица двамата с Рамоночон извършихме няколко полета с лунни шейни до кила на кораба, придружени неизменно от нашите пазачи. Поставихме огромна кожена превръзка върху дългата двайсетина стъпки цепнатина на корпуса. Аз картографирах чи-линиите и използвайки инструментите на Фан, с които той веднъж вече бе „изцерил“ кораба, задействах същия процес. За да ускорим затварянето на цепнатината, прибягнахме до демонтирано от витлата на шейните огнезлато, което разтваряше и приглаждаше назъбените краища на пробойната. Тази причудлива комбинация от методи за ремонт и лечение свърши отлична работа и омекналата материя, насочвана от чи-линиите, се затвори в сребрист белег. Заедно със запълването на цепнатината се запълни и бездната в ума ми. Водени от дръзката Атина, мислите ми се стрелкаха от една наука към друга, от един светоглед към неговата противоположност.

Войниците ни следяха бдително, тъй като Анаксамандър им бе поръчал да не ни позволяват да се занимаваме с друго освен с ремонта на цепнатината. Отнасяха се към нас с нескрита подозрителност, но не ни пречеха, поне докато вършехме това, което им се струваше правилно.

Не беше никак лесно да се работи под носа им, но с покровителството на хитрия Хермес успяхме да отрежем десет кожени ленти, да поставим сребърни нитове в единия им край, да изрисуваме червени линии по гладката им повърхност и да покрием обратната страна с фини огнезлатни мрежи.

Когато приключихме с това, съобщих на Анаксамандър, че корабът е готов за полет. Той нареди да ме затворят в килията при Езон, докато заедно с хората си извърши оглед на ремонтите работи.

Благодарение на последното му решение не само се събрах отново с Езон, но за пореден път се убедих, че боговете водят Анаксамандър към собствената му гибел. Не би могъл да ми предостави по-изгодна възможност да го надхитря, дори ако беше положил главата си на дръвника и ми бе подал меча. Защото в замяна на затвора ми осигури възможност да предам на Езон една от кожените ленти със сребърни нитове.

— Какво е това? — попита Езон.

— Сложи си я под туниката — отвърнах. — Огнезлатната страна трябва да гледа навън.

— Но каква роля изпълнява?

— Ще те защитава от вакууметите на войниците.

— Какво? Как е възможно една толкова тънка лента да служи за броня?

— Това не е броня и не ме карай да обяснявам, защото ще навлезем в сложни подробности.

— Добре, Аякс — въздъхна той, пъхна лентата под туниката си и я нагласи пред сърцето.

Вече бях дал на Рамоночон останалите ленти освен моята и тази на Езон. Едва успях да му обясня плана си, и се появиха войниците, които ме отведоха в навигационната кабина. Завързахме се, както винаги, бях отново в компанията на Анаксамандър и двама войници. Докато ми поставяха ремъците, напрегнах мускули, а след това разхлабих незабелязано възлите.

Насочих кораба в чи-потока, свързващ Афродита с Хермес, и постепенно започнахме да набираме скорост. През предното прозорче виждах как Хермес нараства, а зад него се появи малката сребриста точка на Селена. Луната беше на една линия с Хермес и Афродита. В началото това не ми направи впечатление, но след като песента на чи-потока зазвуча в главата ми, аз осъзнах, че чувам три гласа, а не два.

Някъде в дълбините на даоистките ми познания бавно се оформи мисълта, че три планети, подредени в една линия, създават твърде силен поток, но беше късно. Понесохме се все по-бързо и по-бързо по тази чи-река. Не знаех дали „Порицанието“ щеше да издържи на това натоварване, особено след последните сътресения. Но не можех да направя каквото и да било, за да спра полета.

За броени минути планетата на Хермес нарасна от мъничка точка до пълните си размери. Само след още няколко секунди вече бяхме излезли на ниска орбита над червеникавокафявата сфера. Задържах дъх и дръпнах леко горната жица. Тя се изопна и остави кървава резка върху дланта ми. Дръпнах отново и този път витлата се появиха в тънка златиста линия, разреждайки въздуха около мрежата.

„Порицанието“ се издигна плавно над хоризонта на Хермес. Четири пурпурни небесни кораба излетяха последователно от пещерата под нас, за да ни посрещнат, но ние ги подминахме. Хелиос теглеше колесницата ни, а чи ни пришпорваше допълнително и нямаше никакъв начин да забавим, за да се срещнем с хермеския конвой, дори и да искахме.

Малко след това профучахме над Хермес и оставихме назад неговата кристална сфера. Тримата певци се превърнаха в дует, след като гласът на Афродита постепенно се изгуби. Фан изключи чи-усилвателите и „Порицанието“ легна на орбита, на няколкостотин мили отвъд сферата на Хермес. Щяха да изминат няколко часа, докато тези четири кораба ни застигнат.

Анаксамандър и войниците му бяха замаяни от полета. Те висяха уморено на ремъците, но все още бяха в съзнание и сигурно щяха да ме уцелят с оръжията си въпреки объркването. Отправих една лаконична, но пламенна молитва към Хефест, бога на занаятчиите, да благослови стъкмените от мен устройства, след това развързах ремъците и се изправих.

102