Небесни материи - Страница 101

101

— Кормилните жици са се разхлабили — оплаках се на Анаксамандър. — Трябва да ги поправя, иначе може да се скъсат при следващия полет.

— Какво искаш да направиш? — попита той.

Посочих му сплетените върви на слънчевата мрежа.

— Трябва да се покатеря там.

Анаксамандър оголи зъби в пародия на усмивка. Без съмнение идеята да рискувам живота си, за да му помогна, зарадва изродената му душа.

С помощта на дълги въжета, пристегнати за раменете ми, войниците ме завързаха за кораба. Изпълзях предпазливо върху мрежата, следван от двама от тях, които изглежда не осъзнаваха колко рисковано е това действие.

Острите въжета на мрежата се впиваха болезнено в дланите ми дори през тънките ръкавици. Вятърът се усили, заплашвайки да ме повали, докато продължавах напред, следвайки дясната жица. Най-сетне достигнах първото от поредицата витла.

От завързаната на пояса ми кесия извадих две малки златни игли, четчица и кратунка с червена боя. Закрепих иглите за най-близките жици, отговарящи за дясната и лявата страна на мрежата. След това запълзях назад, оставяйки след себе си тънка червена диря от хермеско вещество. Тази алена лента свързваше златните игли с мрежата от червени линии, изрисувана преди няколко дена върху корпуса от Фан.

Ако бях направил всичко както трябва, всеки път щом изтеглех някоя от двете жици, в кабината на Фан щеше да прозвучава тих сигнал, предаван през чи-усилвателите. Можех само да се надявам, че той ще разчете правилно сигналите.

На следващия ден, докато „Порицанието на Феникса“ приближаваше чи-потока, войниците ме изведоха от килията и ме завързаха в навигационната кабина. Корабът прелетя покрай Афродита, заобикаляйки на висока орбита богинята на любовта, и аз дръпнах леко жиците, за да започна поредното маневриране. Фрагментът се наклони видимо наляво и по ръката ми премина слаба вибрация. Предавателят действаше. Надявах се, че Фан ще разбере посланието. Съжалявах само, че не разполагах с инструмент, с който да приемам сигнали от него, но Анаксамандър нямаше да позволи на Фан да доближи моята кабина.

Гмурнахме се надолу и започнахме да падаме право към морскозелената сфера. Прелетяхме през последните няколкостотин мили чи-поток и навлязохме в спокойните течения около Афродита. Повдигнах леко носа и планетата се скри зад него. Тогава дръпнах рязко дясната жица, завъртайки кораба наляво. Ръката ми отново завибрира болезнено. Фан беше получил съобщението ми и беше изключил чи-усилвателя на десния борд.

Слънчевият фрагмент промени посоката на движение и се стрелна към десния борд, въвличайки „Порицанието на Феникса“ в стремителна спирала.

— Изправи полета! — кресна Анаксамандър и насочи вакуумета към мен.

— Опитвам се — излъгах. Дръпнах дясната жица, по ръката ми преминаха познатите вибрации и десният чи-усилвател изгасна. Слънчевият фрагмент се освободи от теченията на естественото движение и сега следваше само моята команда. Изтеглих долния повод, корабът намали скоростта си и увисна на четвърт миля над повърхността на Афродита. Но не оставих време на Анаксамндър да забележи, че съм стабилизирал полета. Дръпнах още веднъж долната жица, този път по-силно, и носът на кораба се гмурна към планетата под нас. След това, миг преди да се разбием, изтеглих силно горната жица и съвсем леко дясната й лявата. Бръмченето на чи-усилвателите се върна, но преди да поемем нагоре, „Порицанието на Феникса“ одраска с кила си кожата на богинята на любовта.

Корабът нададе гневен вик с тона и гласа на лунната материя. Чух силен пукот, който ми подсказа, че килът ни е строшен. Една дъска на покрива на кабината се откърти и падна на главата на близкия войник, който рухна в несвяст на пода. Отново изтеглих горната жица и ние се понесохме в празнината между планетата и кристалната сфера. Продължихме навътре покрай зеленото кълбо и куцукайки като ранен кон, излязохме на орбита.

Сега само Хермес и Селена лежаха между нас и Земята.

— Предупредих те, че не мога да управлявам кораба, без да се съветвам с Фан — рекох на Анаксамандър. — Сега ще трябва да поправим кила, преди да продължим.

— Хубаво де — отвърна той. — Спираме за поправка.

— Ще ми е нужен Фан.

— Не, поднебесният си остава на мястото.

— Тогава поне ми позволи да повикам главен динамик Рамоночон.

Анаксамандър се отвърза от стената и се надвеси над мен. Той протегна облечената си в метална ръкавица ръка, улови ме за брадичката и ме накара да го погледна в очите. Усещах, че се опитва да ме сплаши с духа на истински войник, но боговете на войната не бяха с него. Отвърнах на погледа му, но се постарах да скрия омразата си.

— Добре — склони той. — Ще получиш индиеца.

— Освен това ще ми трябва и лабораторията на Михрадарий, тя е единствената оцеляла на този кораб.

— Съгласен — кимна той и излезе навън, за да се любува на Афродита и слънцето зад нея.

Двама войници доведоха Рамоночон, след което ни ескортираха до лабораторията на Михрадарий и застанаха на пост при вратата. Моят приятел имаше измъчен и уморен вид, дрехите му бяха разкъсани, видях синини и рани по шията и ръцете му. Улових го за ръката и му се усмихнах окуражаващо.

— Аякс — рече той. — Какво става?

— Малка авария — отвърнах. — Налага се да ремонтираме кила. Ще ми помогнеш за оборудването.

Отдалечихме се към другия край на лабораторията и аз отворих кожената торба, в която Фан държеше инструментите си. Рамоночон ме погледна въпросително, но аз само поклатих глава. Започнах да ровя из торбата, като същевременно му обяснявах на висок глас с технически термини каква е повредата.

101