Небесни материи - Страница 100

100

„Върви при Хадес“ — рекох му аз. — „Анаксамандър няма да умре днес, но ти се кълна, че и този момент ще дойде“.

Началникът на охраната кашляше мъчително и едва си поемаше въздух. Видях, че масажира с ръка нараненото си гърло.

— Най-обикновен робски бунт — промърмори презрително той.

— Кловикс искаше да отмъсти за твоите действия — възразих. — Заради глупостта ти загинаха всички негови подчинени.

— Вината за това е само твоя, предателю — озъби се Анаксамандър. Той махна с ръка на войниците. — Затворете пленниците и хвърлете тялото на роба зад борда.

Войниците ни отведоха в затвора и ни натъпкаха в трите килии, които все още имаха врати. Бившите им другари по оръжие Ксенофан, Хераклит и Солон получиха едната килия. Жълт заек бе затворена с Рамоночон. Ние с Езон споделихме третата.

— Омраза и тщеславие — промърмори Езон, щом ни оставиха сами. — Съдбата е предначертала смъртта на Анаксамандър.

— Но защо боговете постъпиха по този начин? — чудех се аз. — Защо въобще е трябвало да го спасяват до този момент?

— Може би той ще бъде инструментът, с чиято помощ слънчевият фрагмент ще изпълни първоначалната си задача — въздъхна Езон. — Дали пък на Анаксамандър не е отредено да спечели войната?

— Но, Езоне, дори ако Хангксу бъде изгорен, ние няма да спечелим войната.

— Какво те кара да мислиш така? — попита той.

— Много неща научих през последната седмица за Поднебесното царство — обясних и погледът ми постепенно се замъгли. Вече не виждах Езон, пред очите ми се появи панорама на хора и събития, обрисувани от Съма Циен. — Вярно е, че ако изгубят столицата си, поднебесните ще бъдат дезорганизирани. И че ще бъдат принудени да ни отстъпят огромни територии от Атлантея, може би дори Тибет. Но въпреки това няма да ги победим. Те ще хвърлят нови усилия в изтребването на нашите водачи и след броени месеци в Симахията също ще настъпи хаос. С течение на времето те ще изберат нов Небесен син, който ще се възкачи на трона. Навярно ще открият и начин да попречат на проекта „Слънчев крадец“. В някой момент от обозримото бъдеще ще получат научно превъзходство и „Слънчев крадец“ ще се подреди в списъка на многобройните проекти, за временно надмощие във войната.

— Аяксе — спря ме Езон. — Долавям гнева на Зевс в гласа ти. Какво става с теб?

— Боговете се опитват да ми внушат нещо — отвърнах. — На път съм да разбера какво е, макар още да не съм го чул цялото.

Часове по-късно вратата на килията се отвори и двама войници ми махнаха да изляза.

— Командирът иска да те види — рече ми единият.

— Вашият командир е тук — отвърнах и посочих Езон. Войниците ме изтикаха на стълбите.

Отведоха ме право при моята навигационна кабина. Вътре беше Анаксамандър с още двама войници.

— Поднебесният каза, че скоро може да завием навътре, каквото и да означава това — обяви Анаксамандър.

Надзърнах през прозорчето. Хелиос беше почти над нас.

— Фан е прав — потвърдих аз.

— Чудесно — рече Анаксамандър. — Защото нямам търпение да се прибера на Земята.

Войниците ме завързаха за пилотското кресло, после те и Анаксамандър също се завързаха за стените на кабината с въжетата, прокарани през отворите в тавана. И петимата бяха насочили вакууметите си към обездвиженото ми тяло.

— Фан в навигационната кабина ли е? — попитах.

Анаксамандър кимна.

— Поднебесният знае какво да направи, както и какво ще бъде наказанието, ако се провали.

„Порицанието на Феникса“ навлезе в чи-потока и аз дръпнах дясната жица, извивайки носа в посоката, в която се движеше течението. Усетих слаб натиск назад от лекото ускорение, но след като се озовахме в потока, не чувствах никаква сила върху тялото си, сякаш самата майка природа ме бе понесла в грижовната си прегръдка. Нито един пилот на Делоската симахия не е летял толкова гладко. В далечината вече можех да различа зелената точка на Афродита, която ни очакваше в онзи край на чи-потока. Долових познатото бръмчене на чи-усилвателите и корабът започна бързо да набира скорост.

Афродита вече беше малка зелена монета в прозорчето ми, когато започнахме да падаме. Тя продължаваше да расте и расте и когато свихме надясно и изравнихме полета, богинята на любовта бе достигнала до размерите на сфера с височина една стъпка. За броени минути бяхме преполовили разстоянието между планетите.

Анаксамандър надникна учудено през прозорчето и лицето му се озари от радост.

— Този кораб е неоценима награда — промърмори той. — Благодаря ти, че ми го предостави, Аякс.

Няма да доживееш мига, когато ще се приберем у дома, заклех се мислено аз.

— Върнете го в килията — нареди той на войниците.

— Трябват ми папирус и мастило, за да направя някои изчисления за следващия полет — заявих аз.

— Ще ги получиш — обеща той, без да сваля поглед от небосвода.

— Нужна ми е и помощта на Фан.

— Не. Повече няма да видиш поднебесния. — Анаксамандър се обърна и ме изгледа. — Отведете го!

Войниците ме върнаха в килията и ми донесоха поисканите материали. Седнах на пода и се захванах за изчисленията, като този път се съветвах с двете науки, на които базирах познанията си, както и на боговете — за непредвидените случаи.

Теоретичните изчисления за даоисткия прибор, който бях решил да направя, ми отнеха два дена. Без съмнение Фан щеше да ги приключи за броени минути. Но тези два дена изостриха възприятията ми и ми помогнаха да почувствам чи по начин, по който не бях успявал досега.

В края на този период Анаксамандър отново ме повика да пилотирам кораба. За щастие и този път не достигнахме Афродита, но бяхме толкова близо, че при следващото навлизане в чи-потока той щеше да ни откара до самата зелена сфера. Нямах избор, трябваше да действам незабавно.

100