Небесни материи - Страница 99

— Началник на охраната! — кресна той със заповеднически тон. — Какво означава това?

Обгореното лице на Анаксамандър пребледня.

— Командире? — прошепна той.

Езон се приближи като Зевс, благоволил да се спусне сред простосмъртните.

— Началник на охраната Анаксамандър, освобождавам ви от поста. Предайте ми оръжията си.

За един кратък миг Анаксамандър изглеждаше готов да се огъне под силата на спартанското превъзходство. Той сведе очи, избягвайки погледа на своя командир, и сякаш най-сетне щеше да прозре истината. Огромната грешка, която беше направил, се стовари с цялата си тежест върху него. Всички обвинения, които бе отправил към мен, Рамоночон и Жълт заек, внушени от лукавия Михрадарий, не струваха пукната пара пред Езон, нито можеха да се обърнат срещу него.

Ако Анаксамандър притежаваше душа на войник, истински спартански дух, щеше да се предаде още тогава и да се примири с последствията. Но той беше войник само на думи, обвивка без съдържание, без дух. Не можеше да приеме, че е истинският виновник за катастрофата, стоварила се върху хората под негово командване.

Той изправи гръб в надменна поза и когато заговори, в очите му блесна омраза:

— Езон от Спарта, арестувам те за предателство към Симахията. — Безумецът обърна гръб на своя командир. — Войници, отведете го при другите пленници.

Войниците погледнаха първо към Езон, после към Анаксамандър. Бавно и неуверено те вдигнаха оръжия и ги насочиха към Езон.

Моят другар беше отведен при нас, където го накараха да седне. Той изпълни всичко това с мълчаливо достойнство. Бяха ни наобиколили в кръг, с изключение на Фан, когото изолираха.

— Защо се подчиняват на Анаксамандър, а не на теб? — прошепнах на Езон.

— Втълпено им е при обучението за оцеляване — прошепнаха едновременно Езон и Жълт заек.

Повдигнах въпросително вежди.

— Правят го — обясни Жълт заек, — като пращат група войници и офицер на някоя дълга и опасна мисия. Ако командирът опази войниците си живи, научават се да му се подчиняват инстинктивно. Когато се приберат обратно, готови са да изпълняват всяка негова команда.

— А тези войници — допълни Езон — са се озовали върху късче от кораба на орбита около Слънцето с оскъдни припаси от храна и вода. След такова премеждие дори въпиющата глупост на Анаксамандър е заличена в съзнанието им и е изместена от беззаветна вярност.

Началникът на охраната крачеше бавно около кръга от войници като кокошка, която брои яйцата си. Той спря, зае героична поза и погледна към небето.

— А сега нека върнем този кораб обратно на Земята и да изпълним нашата мисия. — Погледът му се плъзна към носа на кораба, далеч отвъд който се поклащаше слънчевият фрагмент. — Хангксу ще бъде изгорен!

— И как смяташ да откараш кораба в сърцето на Поднебесното царство? — поинтересувах се аз.

Той ме посочи с вакуумета.

— Ти ще си моят пилот.

— Защо да бъда?

— Защото ако не го направиш — отвърна Анаксамандър и войниците му обърнаха оръжията си към пленниците, — те всички ще умрат.

В този миг Атина докосна сърцето ми и ми напомни, че стига да има време, мъдростта винаги надделява над глупостта.

— Добре — рекох, — само че не мога да управлявам кораба сам.

Той размаха ръце в кръг.

— Ще получиш всичко, от което се нуждаеш.

Посочих сгърбената фигура на Фан, седнал в изолация на десетина крачки от нас.

— Той ми трябва.

Анаксамандър изсумтя презрително.

— Това е абсурдно. Опитваш се да запазиш живота на един шпионин.

— Кълна се в реката Стикс, че без помощта на Фан Ксу Тце този кораб никога няма да достигне Земята.

— Не само предател, но и богохулник — подсмихна се Анаксамандър.

— Както и да е — отвърнах. — Заклех се и нека боговете бъдат мои съдници.

— Боговете вече са те осъдили за престъпленията ти — заяви заплашително той.

— Щом не приемаш клетвата ми, огледай се. Този кораб използва поднебесни технологии. Нито един делоски учен не разбира как се борави с тези инструменти. Да не смяташ, че аз съм единственото изключение?

Анаксамандър се почеса по брадичката и кимна бавно. Беше твърде глупав, за да вникне в смисъла на думите ми, но лесно можеше да повярва в моята неспособност.

— Добре, ще получиш своя поднебесен — склони той великодушно. — Само ще отложиш с малко смъртта му.

Както и твоята, обещах си мислено.

— Нека обясня положението на Фан — рекох. — За да го накарам да ми съдейства.

— Никой няма да разговаря с поднебесния — викна Анаксамандър. — Ще го държа заключен, докато дойде време да управлява кораба.

Безполезно беше да споря и само кимнах.

— Потегляме към Земята веднага щом бъде възстановен редът на кораба! — обяви Анаксамандър на света наоколо. Той посочи Кловикс. — Ей, робе. Ела с мен!

Анаксамандър се завъртя на токове и войниците се отдръпнаха, за да сторят път на Кловикс. Той пристъпи напред с приведен гръб и закрачи покорно зад Анаксамандър. Позата на гала излъчваше раболепие, но аз забелязах, че зад нея се крие разгневен вълк, готов да се метне върху жертвата. Духовете на всички мъртви роби от „Сълзата на Чандра“ се бяха скупчили над Кловикс и настояваха за мъст. В очите му горяха пламъците на възмездието. Той измина още няколко крачки с наведена глава, докато се озова на една ръка разстояние от началника на охраната, след това скочи внезапно напред, улови Анаксамандър за гърлото и се опита да му извие врата.

Залп от тетраедри, изстреляни от войниците, повали русокосия гигант и той се свлече на земята. Душата му напусна тялото и се присъедини към душите на останалите роби. За миг долових дъха му в лицето си, сякаш се бе доближил до мен, за да ми прехвърли желанието си за мъст, да разпали гнева, който гореше в него. Но боговете на мъдростта ме защитиха от прибързани действия.