Небесни материи - Страница 98

— Анаксамандъре — рекох, — остави оръжието и се предай. Достатъчно от хората ми загинаха заради теб.

Той се разсмя и в очите му блеснаха пламъчета.

— Да не смяташе, че си избегнал възмездието, предателю?

— Глупак — рекох. — Михрадарий беше предателят, този, който те съветваше и ни докара до това състояние. Повтарям отново, остави оръжието.

Той стоеше неподвижно, без да обръща внимание на думите ми, застинал като статуя на войник. Зад него върху откритата палуба на „Порицанието на Феникса“ се приземиха още три лунни шейни, от които слязоха две дузина войници. Те също носеха белези от дълго излагане на слънцето — овъглени по краищата дрехи, потъмняла кожа, зеници, тесни като глави на топлийки.

— Как? — попитах. — Как оцеляхте?

— Бях се подготвил — отвърна Анаксамандър и погледна нагоре. — Един истински войник трябва да бъде предвидлив. Знаех, че двамата с Рамоночон сте повредили кораба и затова скрих четири лунни шейни и отделих най-верните ми войници да ги пилотират. Не бях на борда на „Сълзата на Чандра“, когато бе разрушен заради предателските ти действия. След катастрофата аз и екипажът ми се върнахме на близката половина от разцепения кораб. Седмици наред очаквахме спасението. И тогава ви видяхме да се връщате с наградата за твоето предателство. Какъв беше планът ти, Аякс — да използваш слънчевия фрагмент срещу Делос? Срещу Атина — или Спарта?

Не отговорих, тъй като нямаше смисъл — глупостта беше пуснала дълбоки корени в ума на Анаксамандър.

— Претърсете кораба — нареди той, след като войниците се събраха около него. — Всеки на борда е предател. Ако можете, пленявайте, ако ли не — убивайте на място.

Войниците се разпределиха на четири отряда от по шестима. Три групи се заеха да претърсват кораба, една остана да охранява Анаксамандър. Можех само да се надявам, че Жълт заек, Езон и нашите трима войници ще могат да се справят с противниковите сили.

— И тъй, предателю — заговори отново Анаксамандър, — какво е това?

Сочеше кабината на Фан. Не отговорих.

— Доведете го — изръмжа Анаксамандър. Двама войници застанаха зад мен, извиха ми ръцете и ме поведоха след безумния си водач към втората навигационна кабина. Китките ме боляха, но не исках да издавам слабостта си. Други двама влязоха в кабината и след миг се появиха с Фан. Лицето му бе окървавено и той се олюля, когато го тласнаха напред.

Погледна ме с натъжени очи и понечи да заговори. Анаксамандър го удари по рамото с дулото на своя вакуумет.

— Млъквай, поднебесни!

Фан изстена и политна към един от войниците. Пазачът го блъсна силно и се захили, когато старецът тупна на земята и копринената му дреха се скъса на коленете.

— Достатъчно! — не издържах и викнах.

— Мълчи, предателю! — обърна се към мен Анаксамандър. Той ме зашлеви през лицето с метална ръкавица. Почувствах, че по устните ми се стича кръв и прехапах език.

Войниците изправиха Фан на крака и ние останахме да чакаме в подножието на хълма, докато Анаксамандър оглеждаше нашия нов кораб и ни се зъбеше.

Няколко минути по-късно, заобиколена от шестима пазачи, към нас откъм затвора се приближи Жълт заек. Бяха я съблекли гола, ако се изключеше окървавената превръзка на рамото й, но боговете на войната я бяха загърнали в наметалото на достойнството и никой от войниците не смееше да я доближи или да й се подиграва. Тя ме погледна със златистите си очи и изведнъж почувствах в душата си нарастваща увереност. След това впери поглед в Анаксамандър и аз видях как смъртната му присъда се изписва на лицето й. В този момент, гола и ранена, с шест насочени към нея вакуумета, Жълт заек изглеждаше по-могъща от Анаксамандър. Началникът на охраната извърна глава. Съзрях страха в очите му и се досетих, че ще нареди да я застрелят.

— Не издавай тази заповед — просъсках му аз. — Дори гола и обезоръжена, тя пак ще успее да ти види сметката, преди душата й да напусне тялото.

— Не се страхувам от тази ксероки — отвърна той и аз отново видях, че душата му е завладяна от лудост.

— В такъв случай си по-глупав, отколкото те мислех — рекох, надявайки се поне една истина да достигне до съзнанието му. — Тя е спартанка, воин по душа и тяло.

— Това няма значение — махна той небрежно с ръка. — Ще отведем тази изменничка в Спарта, за да им покажем, че невинаги подбират правилно офицерите си. — Той се обърна към войниците. — Други имаше ли долу?

— Да, командире — отвърна един от тях.

Още четирима от войниците на Анаксамандър се появиха от затвора, обкръжили Рамоночон, Кловикс и нашите трима войници. Но от Езон нямаше и следа. Рамоночон се оглеждаше равнодушно. Очите на Кловикс блеснаха. Когато съгледа Анаксамандър, робът облиза едва забележимо напуканите си устни. Но щом погледът на началника на охраната се спря на него, той само преви покорно гръб.

— Какво стана? — попитах шепнешком Жълт заек, след като войниците я доведоха при мен. — Как те раниха?

— Постъпих лекомислено — изръмжа тя. — Те заплашиха, че ще убият Рамоночон. Намесих се. Един от тях ме простреля в рамото.

— Къде е Езон? — прошепнах на ксерокски.

— Напусна затвора, след като двамата с Фан спряхте кораба. Не зная къде може да е отишъл.

— Чудесно. Може пък той да предприеме нещо… — Гласът ми утихна, когато забелязах, че шестима войници извеждат моя съкомандир от складовата пещера. Езон крачеше с небрежното достойнство на спартански генерал, заобиколен от почетен ескорт, и осанката му караше войниците, които го бяха наобиколили, да се надуват от гордост.