Небесни материи - Страница 112

112

Жълт заек пристъпи напред и предаде моя текст на Поликрат, а Езон отнесе работата на Фан на поднебесните учени.

Книжниците разтвориха предпазливо свитъците. Започнаха да четат с вяло любопитство, което скоро прерасна в осезаемо вълнение.

— Аяксе! — възкликна Поликрат и ме погледна с лице, на което се четеше страхопочитание. — Наистина ли си го направил?

— Чети нататък — отвърнах.

Една от помощничките му посочи с пръст пасаж от писанията ми.

— Този експеримент можем да направим още довечера — рече тя развълнувано.

Усмихнах се едва забележимо. Първите опити в работата на Фан и моята бяха подготвени така, че да могат да бъдат осъществени от обичайната група учени, придружаващи всяка по-голяма армейска част на всяка от двете империи. По-нататъшните експерименти, описани в текстовете, изискваха добре оборудвани лаборатории, каквито имаше само в Атина и Хангксу, и голям брой опитни учени.

Както и предполагах, възбудата и учудването на книжниците от двете страни нарастваха с навлизането им в същината на материята.

Съставянето на техническата част на тези тезиси не беше особено сложно. Далеч по-трудно бе да се вмъкнат между редовете исторически бележки, подсказващи по какъв начин двете империи бяха достигнали до този безкраен конфликт и защо и двете страни смятаха, че губят войната. Клио ме беше предупредила, че нито един простосмъртен не би разбрал тези думи, но след като Атина бе обещала, че научните познания, които им давахме, щяха да разсеят отчаяните настроения в Делоската симахия и Поднебесното царство, тогава може би след трийсет или петдесет години, или дори след век, щяха да се появят учени, способни да разчетат скритите послания в нашите текстове и да върнат историята на почетното й място в Академията.

И двете групи учени приключиха с четенето приблизително по едно и също време и се обърнаха към нас с купища въпроси. Но аз не им дадох никакъв шанс.

— Вземете — рекох и подадох един лист на Поликрат, а Фан предаде същия текст на поднебесните учени. На листовете бе обяснено как се привързва слънчев фрагмент за небесен кораб, като се използват инструменти, подобни на тези на „Порицанието на Феникса“. На чертежа на Фан имаше няколко бойни хвърчила в коридор от разреден въздух, насочен в подсилено чи-поле, там също се обясняваше как да бъде създаден подобен коридор с помощта на образци от пленено огнезлато.

— Тук ще намерите инструкция как да откарате със себе си своя слънчев фрагмент — добавих. — Вземете ги и си вървете.

— Но… — понечи да възрази Поликрат.

— Вървете! — изреваха устните ми с гласа на Зевс.

И двете групи напуснаха заднишком пещерата и духът, който се беше пробудил в мен, ги последва, за да се увери, че ще вземат своите слънчеви фрагменти и ще си идат, отнасяйки в домовете си тайните, които им бяхме съобщили. След като бурята напусна сърцето ми, Атина се появи отново и ме увери шепнешком, че днес няма да има битки, защото нито един от генералите няма да рискува това, което му бяхме предали.

Час по-късно огненото зарево над планините отслабна и накрая съвсем изчезна.

— Ето че откараха своите фрагменти — рекох аз. — Справихме се.

— Какво всъщност направи? — попита Езон.

— Промених войната. От отчаяна борба на две страни, които нямат никакви допирни точки и следователно не им остава нищо друго, освен да воюват, в конфликт между нации, които постепенно ще се опознават, и вече няма да се налага да мерят сили по всички фронтове и да използват цялата вселена за материалите, от които се нуждаят.

— Не разбирам — рече Езон, загледан в небето и следващ пътя на Хелиос с тъжен поглед.

— Вече девет века Академията оправдава неспособността си да разбере даоистката наука, като обявява, че ще го стори веднага след като Поднебесното царство бъде завладяно. Като им дадох това, което бях научил за даоизма, аз запалих огън, който ще изпепели това извинение, пламъка на познанието, който ще погълне всички умове в Академията. Желания, сдържани деветстотин години, ще бликнат през разпукания бент и ще подхранят интереса на учените от различни дисциплини към постиженията на техните колеги оттатък. В Академията ще се възцари нов възглед и за герои ще бъдат провъзгласявани онези учени, които са показали напредък не във военните разработки, а в опознаването на даоистките науки.

Хера се спусна на раменете на Жълт заек и божествената й близост се долови в гласа й:

— А Спарта ще приеме, че характерът на войната се е променил от вечен конфликт към периодични стълкновения, от постоянна битка за окончателна победа — в разпокъсани сражения за ограничени цели. Величието на войната ще се издигне към нови висини, тъй като подвизите на героите от Спарта няма да бъдат обезсмисляни през следващите години, векове или дори хилядолетия.

— А в почивките между сраженията — намеси се Рамоночон, приседнал кротко на пода в своето шафраново расо — двете страни ще общуват помежду си.

Езон откъсна замечтан поглед от небето.

— Не виждам как ще стане това.

— В моите бележки към Академията се казва всичко, което знам за даоистката наука — заговорих, — но въпреки че за изучаването й ми помогнаха боговете, все още не зная достатъчно за дао, чи-потоците и начина, по който влияят на природата. Бележките на Фан са сходни на моите в тази част, в която обрисуват на поднебесните учени постиженията на нашата наука, но съществуват празнини в тяхното разбиране за формите, материалите и силите. И двете страни разполагат с достатъчно информация, за да започнат научни изследвания, но прогресът им ще е отчайващо бавен.

112