Небесни материи - Страница 24

— Хъм. Около месец.

— Толкова малко? — Смятах, че за толкова сериозни преустройства ще отидат шест седмици, дори два месеца.

Изглеждаше изненадан от въпроса.

— Да, предполагам.

— Нещо друго? — огледах останалите.

Никой не заговори. Слабият ветрец донесе шумове от ежедневието на екипажа. От предната част на кораба чух войниците на Езон да се упражняват. Във вътрешността робите наместваха товари из пещерите, във фермите за самозараждане стенеха полуоформени добичета. А от Кърмата долитаха пискливите караници на младшите учени, които извършваха дребни корекции по конструкцията на слънчевата мрежа.

Вдигнах очи към Хелиос, изгрял над нас в цялото си великолепие. На дневна светлина сякаш самият Аполон говореше с устата ми:

— Човек и природа заговорничат, за да ни попречат — рекох. — Но въпреки това ние ще докоснем слънцето… Край на срещата — добавих, след като огледах бавно присъстващите. — Нека боговете ни благословят в това начинание.

δ

Трябваше да се досетя, че нещо друго не е наред, о, Зевсе, мой дълг беше да го зная. Както и да бъдат съдени другите мои действия, както и да бъде разглеждана моята докса, нека всички знаят, че се виня, задето проявих нехайство в командването си през тези първи три седмици на борда на „Сълзата на Чандра“.

Не биваше да приемам даровете на загриженост, с които ме отрупваше екипажът. За да ме опазят от нови опити за покушение, всички — сътрудниците ми, моята телохранителка, другият командир, дори робите — промениха навиците си за работа така, че да не ходя никъде другаде освен в моя кабинет и в пещерата.

Непрестанно получавах доклади от всички краища на кораба за хода на работата и проучванията. Роби ми носеха храната, за да не се налага да се отбивам в столовата. Въпросите, които имах, се предаваха на вестоносци, те издирваха човека, който ми е нужен, и се връщаха с неговия отговор. Оставаше ми само да седя на бюрото, да преглеждам заявките, да правя изчисления и да не преча на капитан Жълт заек да си изпълнява задълженията.

Честно казано, не беше особено трудно да се убедя, че изпълнявам дълга си. В края на краищата, дните ми не минаваха в безделие. Налагаше се да решавам всякакви сложни и объркани проблеми по снабдяването, породени от ограничения брой скачвания. На бюрото ми бе разстлана карта на света с отбелязани пристаните, на които щяхме да се отбиваме, и маршрутът между тях. Трябваше да изградя точна програма за срещи с нашите доставчици и те да бъдат информирани за нея. Така например огнебронзовият икосахедрон, важна съставна част на устройството за разгъване на мрежата, се изработваше в една фабрика в Коринт, а го докараха чак на южния край на Африка, за да бъде натоварен с резервни части за витлата на кораб за Южна Атлантея, където вече ни очакваха обсидиановите лещи. Три пакета, които можехме да приберем с три спирания, трябваше да пропътуват половината свят срещу огромни разходи само за да бъдат спазени мерките за сигурност.

Но това беше дребна работа, сравнено с изискванията и нуждите на фермата за самозараждане. Непрестанно получавах оттам тревожни запитвания за нови и нови материали, с помощта на които да посрещнат нарасналите ни нужди от храна. Не зная колко заявки за курешки от прилепи и мачкани теменуги съм получил, защото само специалист е наясно какви точно зловонни миазми участват в продукцията на крави, прасета и пилета.

На всичко отгоре имах и важна научна работа. Рамоночон префасонираше кораба, Клеон монтираше витлата, Михрадарий работеше върху мрежата, но самият слънчев фрагмент си оставаше мое задължение. Небесният огън е уникална субстанция, съществуваща в тялото на слънцето. Той гори милион пъти по-силно от земния огън, разрушава и поглъща материята като своя земен еквивалент, но за разлика от обикновения огън, е вечен и неразрушим, както са всички неща в небето. Накратко, това е огън, който не се разсейва, след като изгори — идеалното оръжие срещу нашите земни врагове.

Природата на небесния огън е такава, че веднъж откъсне ли се от Хелиос фрагмент от него, този фрагмент ще оформи сфера и ще издържи толкова дълго, колкото и самото слънце. Естественото движение на небесния огън, както на всички други небесни вещества, е кръгово, в орбита около Земята, с постоянна скорост. Слънчевата мрежа трябваше да овладее това движение и да превърне фрагмента в малка планета, кръжаща около „Сълзата на Чандра“. На теория всичко това изглеждаше съвсем просто и лесно. Но ние познавахме поведението на небесния огън само в пределите на Хелиос. От мен се искаше да изчисля как ще се държи той в по-плътния въздух на долните сфери, в богатата на влага атмосфера над Земята и върху солидното тяло на самата Гея. Бях отметнал по-голямата част от тази работа през изминалите три години, но теориите винаги подлежат на корекция, особено когато от действията ни зависеха животът на моя екипаж и съдбата на проекта „Слънчев крадец“.

И все пак през тези три седмици не моята работа бе център на всичко в живота ми, а безопасността, в сърцето на която беше капитан Жълт заек. Всяка сутрин, щом се събудех в леглото си в моята пещера, аз вдигах нощните завеси и я виждах, седнала с кръстосани нозе на пода, будна, измита, намазана с благоухания и облечена с броня. Знаех, че спи на килима, защото тя самата ми го бе казала, но винаги изчакваше да заспя пръв, преди да си устрои гнезденце за през нощта, и се събуждаше преди мен, за да се приготви безшумно за ежедневните си задължения. След ставането ми тя пращаше роби да ме измият, облекат и да ми поднесат закуска, която по нейно нареждане първо пробваше някой от тях. После освобождаваше робите и излизаше на повърхността, за да огледа дали наоколо е чисто, преди да разреши и на мен.