Небесни материи - Страница 3


К оглавлению

3

По сходни причини аз също се измъкнах, проправих си път през множеството от учени и войници, които бъбреха на всякакви теми или споделяха грандиозните си планове, и се отправих към дъното на залата, където готвачите роби чакаха с още храна и вино.

До масата за сервиране беше седнал моят съкомандир Езон. Похапвайки обикновен хляб, той стрелкаше с поглед присъстващите и следеше поведението на войниците и офицерите. Осезаемото присъствие на неговия спартански дух не позволяваше на хората да се отдадат всецяло на забавлението и непрестанно им напомняше, че са екипаж на небесен кораб от Делоската симахия.

И докато аз можех да вдъхновявам подчинените си с идеи и прозрения за „Слънчев крадец“, Езон беше този, който съхраняваше единството на екипажа, както на цивилните, така и на войниците, защото и едните, и другите си даваха сметка за важното военно значение на нашата работа. Вперил поглед в него, не за първи път осъзнах смисъла на един от основополагащите принципи на делоското управление — двама командващи начело на всяко начинание. Сърцето ми се сви болезнено при мисълта, че предстои да напусна, макар и за известно време, кораба. Дали всичко ще бъде наред, когато на борда останат само един командир и един заместник? Но мимолетното ми притеснение скоро бе прокудено от усещането за сигурност, което витаеше навсякъде из кораба.

Езон ми кимна и ми подаде купичка с вино.

— Наслаждавай се на почивката си, Аякс — пожела ми той. — Остави командването на мен.

Изпих виното до последна капка, оставих купата и стиснах Езон за лакътя — жест между истински приятели.

— Не се съмнявам в това — рекох.

Езон върна жеста, неговата покрита с белези силна ръка притисна уверено и успокояващо моята. Двамата заедно вдигнахме тост за нашия екипаж и за „Слънчев крадец“ и под възторжените възгласи на моите хора аз се прибрах, за да си събера багажа и да позволя на виното в главата ми да се изпари.

На следващата сутрин „Сълзата на Чандра“ се приземи на критския небесен пристан, за да попълни запасите си. Клеон, Рамоночон и аз се разделихме с нашите другари и подчинени и напуснахме кораба, нетърпеливи да се насладим на удоволствията, които предлага само Земята. Клеон остана в Крит, в гилдията на небесните навигатори, за да набави нови витла за нашия кораб и да се запознае с последните достижения в математиката в компанията на своите колеги питагорейци. Ние с Рамоночон споделихме лека закуска от хляб и маслини в малко ресторантче на брега. После той се качи на един бърз презокеански кораб, пътуващ към неговата родина Индия. Сам и най-сетне на спокойствие, аз оставих тялото си да попие с пълна сила удоволствието на неподвижността, преди да позволя на ума си да си припомни сладостите на луксозния живот, до които можех да се докосна само в централното море на Делоската симахия.

Първата ми спирка беше Мемфис в Египет, там се разходих по брега на Нил, наблюдавах как робите събират папирусна тръстика, която сетне пресоваха на свитъци, и видях параходите, пренасящи злато и екзотични храни от сърцето на Африка към Средиземноморския басейн. Отдадох нужната почит на Тот-Хермес в неговия храм в Мемфис и прочетох лекция с десетгодишна давност за свойствата на поглъщащите светлина вещества пред преподаватели и начеващи студенти.

Оттук продължих към Ерусалим, където участвах в оживен дебат с пирологичната колегия в равинската школа относно двигателните свойства на различни видове огън. Спорихме в продължение на седем часа без прекъсване и прекратихме дебатите едва когато навън се стъмни и започна еврейският свещен празник. На следващия ден по улиците освен мен имаше само още неколцина заблудени посетители, а гражданството си беше останало у дома, за да се моли, или се бе отправило към храмовете, където да отдаде дан на техния бог.

На следващия ден продължих с подземното вакуумно метро до пристанището в Газа и се качих на спартански боен кораб, пътуващ за Рим, за да натовари нови попълнения за войната в Северна Атлантея. Форумът в Рим кипеше от последните новини за сраженията, търговци и аристократи спореха яростно за това каква стратегия трябва да прилага спартанското върховно командване, за да може да завладее равнините на този континент, и какви са възможните противодействия на Поднебесното царство в опита му да спре нашите армии. От всички народи в Делоската симахия в своето увлечение по войната римляните са най-близо до спартанците.

Когато напусках Форума, бях спрян от стар ветеран, който на младини беше служил под командването на баща ми. Почерпих пенсионирания войник с купичка вино и изслушах с уважение разказа за кампаниите, в които бе участвал като юноша и за битките край бреговете на Мисисип.

Той най-много се сърдеше за това колко е лесно на днешните войници, тъй като по негово време в армията все още нямало небесни кораби. В онези дни врагът владеел напълно небето с бойните си хвърчила и войниците можели да разчитат за защита единствено на артилерията. Преди да си тръгна, той ме попита как е баща ми. Усмихнах се и вдигнах рамене. Не исках да му кажа, че не съм разговарял с татко от две десетилетия.

Нямаше нищо чудно в това, че лекцията ми в римската школа не се радваше на кой знае каква популярност, тъй като бях отказал да говоря за разработването на нови оръжия. Спартанците щяха да поискат главата ми на тепсия, ако си бях позволил да издам и най-малката подробност относно един толкова важен военен проект като „Слънчев крадец“. Нощта преди да си тръгна, посетих една новоорфическа драматична постановка в катакомбите под Пантеона и отдадох почит на Зевс, след което отплавах.

3