Небесни материи - Страница 37

Изчервих се от срам. Нима можех да отрека, че войната е виновна за това? Жълт заек също мълчеше, усещах, че златистите й очи очакват от мен отговор, но аз нямах такъв.

— Е? — настояваше Рамоночон.

— Не войната е виновна за това — рекох. — А Александър и Аристотел. Ако Александър бе успял да завладее приживе цялото Поднебесно царство и беше приключил войната още тогава, Академията нямаше да се превърне в това, което е била по времето на Платон.

Рамоночон поклати натъжено глава, изправи се и заобиколи застаналата зад него Жълт заек.

Той отвори вратата, но се спря и ме погледна, преди да излезе.

— Спомни си последните думи на Сократ от неговите „Извинения“ — посъветва ме той и си тръгна.

Потънах в мълчание, смутен от странния разговор. Жълт заек се покашля и попита:

— Какви са тези „Извинения“?

— Последният диалог с Платон, публикуван посмъртно. — Тя продължаваше да ме гледа заинтригувано и това ме изненада. — Предполагам, че не си чела Платон.

Тя поклати глава, но не бях изненадан — дори в Академията го четат малцина, какво остава за спартанците.

Почувствах внезапна вълна от умора, станах, отидох до кушетката и се излегнах, загледан в стоманените подпори, подсилващи гранитния таван на кабинета ми.

— „Извиненията“ са за скалъпен процес, в който Сократ бил обвинен, че е безнадеждно изостанал и неспособен да проумее съвременната философия, противниците му са от така нареченото „поколение на младите философи“, с други думи, учени. Описаният там процес едва ли може да бъде пример за правосъдие, заседателите си запушват ушите или тропат по пода всеки път, когато Сократ взима думата. Въпросите му остават без отговори, съдията не му позволява да призове свидетели и когато идва време да произнесат присъдата, която ще бъде смърт или изгнание, завързват очите на статуята на Дике. Накрая Сократ изпива отрова от бучиниш, предпочитайки да умре, вместо да живее в този свят на учени. Но всичко това не отговаря на истината. Сократ умира от старост, уважаван навсякъде из Атина. Цялата пиеса е всъщност една горчива полемика, Платон се гневи на Аристотел и учените, които превземат властта в Академията и му отнемат славата.

Тя кимна бавно.

— А последните думи на Сократ?

Засмях се и си взех една смокиня.

— Неговите истински последни думи са: „Дължа на Асклепий едно пиле“. Изглежда е забравил да направи жертвоприношение пред бога лечител. В „Извинения“ той казва: „Не мога да живея в свят, в който философите са забравили да се съмняват“.

Тя повдигна вежди.

— Странни думи…

— Сократ е смятал, че съмнението е съществено за философията. Платон пък твърдял, че абсолютната увереност на Аристотел в науката предава този идеал. Платон така и не е разбрал, че научният подход по принцип се основава на съмнението.

— Благодаря ти — кимна тя. — Разясненията ти бяха много полезни.

Отпих от виното.

— Ще ми се да знаех защо Рамоночон го спомена.

— Беше предупреждение — рече капитан Жълт заек.

— Ако е шпионин, защо ще ме предупреждава?

— Дори шпионите имат приятели — посочи тя и надзърна през вратата, за да се увери, че си е тръгнал.

Бих искал да мога да кажа, че не само чух, но и разбрах какво се опитва да ми каже Рамоночон. Но не беше така. Цялото ми внимание беше съсредоточено върху „Слънчев крадец“ и изпълнението на собствените ми задължения. Не моля прошка заради невежеството и надменността си, защото не я заслужавам.

Демонстрацията на Михрадарий се състоя след няколко Дена. Клеон ни изведе в една точка над центъра на Атлантическия океан и чрез благоразумен баланс между баласта и левитиращите сфери го задържа в неподвижно състояние. Както слънцето, така и луната се намираха от обратната страна на Земята, но планетите и неподвижните звезди бяха като съдници на нашата работа.

Моите персийски помощници бяха организирали голямо празненство в столовата, преди да бъде извършен опитът. Имаше печени прасета и овце. Пилета, задушени в лозови листа. Пресни плодове и варени зеленчуци изпълваха десетките подноси. На една маса бяха подредени сирена от всички краища на Симахията и хляб от пшеница, ръж и царевица. За да останат мислите ни ясни, робите поднасяха плодови сокове и съвсем малко вино.

Михрадарий бе облякъл официалната си тога и дори беше сресал косата си по атинска мода. Той се появи сред тълпа млади учени, на които благодари тържествено за помощта и съдействието. Никога не съм имал смелостта да празнувам преди някое изпитание, но на Михрадарий не му липсваше увереност.

Видях Клеон да обикаля край масите, следван от красива, мускулеста робиня, която носеше голям сребърен поднос. Щом видеше любим сладкиш или плод, той го вземаше и го поставяше върху подноса. След около четвърт час подобни упражнения подносът бе отрупан с ястия за трима души. Доволен, моят старши навигатор напусна столовата и отиде в кулата да се подготви за изпитанието.

Рамоночон почти не яде и не пи, за да бъде нащрек по време на представянето на Михрадарий.

Аз също хапнах съвсем малко, като се опитах да успокоя стомаха си с овче мляко и хляб. Тревогата от предстоящия опит и решенията, които трябваше да взема, в случай че той се провалеше, ми убиваха апетита.

След като се нахранихме, Михрадарий ни поведе към игралната площадка на десния борд, откъдето се виждаше като на длан браздата, в която бе монтирана вагонетката на мрежата. Бяха изминали две години, откакто динамиците на Рамоночон изкопаха браздата в тялото на „Сълзата на Чандра“. Използваха за целта вода и я шлифоваха с огън и въздух, докато стана толкова гладка, колкото може да е небесната материя в човешки ръце. След това положиха алуминиеви релси в канавки от лунен камък, а върху тях поставиха медната вагонетка с колела от сребровъздух. Оттогава тя си стои там с небесно търпение в очакване хората да я използват.