Небесни материи - Страница 38

Михрадарий ни отведе при ръба на площадката, в непосредствена близост до вагонетката. Искрящи нишки от афродитска материя се протягаха от снабденото с колела кълбо до кутията, в която бе прототипната мрежа. Кутията на свой ред беше свързана чрез дебела тръба със специално конструирано вакуумно оръдие, самата мрежа бе прекарана през дулото на оръдието и прибрана във вътрешността му в очакване да бъде изстреляна.

Недалеч от десния борд на „Сълзата на Чандра“ един от младшите навигатори на Клеон кръжеше с лунна шейна — диск от сияещо лунно вещество с диаметър десет стъпки, чиито заоблени ръбове бяха нашарени с огнезлатните топки на прибрани в кухини витла, които се изтегляха навън с помощта на направляващи жици. На седалката зад пилота бе закрепена висока шест стъпки огнеупорна кутия, която съдържаше симулацията на слънчев фрагмент.

Михрадарий застана при вакуумното оръдие и ни даде знак да запазим тишина.

— Командир Аякс, командир Езон и вие, мои колеги. Искам в началото да ви кажа, че идеята за този опит не е моя. Някои от вас знаят защо е необходим, за останалите информацията не е от значение. Но макар в началото да бях против, през последните три седмици се ентусиазирах. Ще станете свидетели на практическото приложение на устройството, над което работим. Ще вкусите съвсем малко от бъдещия грандиозен успех, който ще постигнем, когато приближим слънцето и откраднем истинско парче от него.

Той погледна към мен.

— Командире, мога ли да започвам?

— Започнете, главен уранолог — отвърнах тържествено и гласът ми стигна надалеч в хладния въздух.

Михрадарий взе една факла и я размаха към лунната шейна. Навигаторът вдигна десница в знак, че е приел сигнала, и дръпна направляващите жици. Шест витла се показаха откъм десния борд на диска. Въздухът от тази страна се разреди и сребристото сияние на шейната се усили. След кратка пауза шейната започна да се отдалечава, плъзгайки се в разредения въздух като сребърна монета върху гладко езеро.

Проследихме я с погледи, докато стигна на две мили от кораба, където отново забави ход.

Минута по-късно над диска се появи златисточервено кълбо, което започна да се издига нагоре в грациозна дъга и да се разширява с набиране на височина. Огнената топка мигновено засенчи сребристото сияние на шейната и се отдалечи настрани от нея и от нашия кораб. Михрадарий почака, докато топката, която сега вече достигаше стотина метра в диаметър, се озова на половин миля от „Сълзата на Чандра“, и дръпна ръчката, която задействаше оръдието. Слънчевата мрежа излетя със свистене, образувайки две успоредни спираловидни линии в небето.

Кафявите, зелени и сребристи нишки от небесна материя продължиха да се извисяват нагоре, докато се изравниха със сферата от симулиран слънчев огън. След това се събраха, вплитайки се от другата страна на сферата. Огненото кълбо продължаваше да се носи, но сега движението му бе ограничено в определена орбита около „Сълзата на Чандра“. Вагонетката се премести с рязко дръпване до ръба на борда, теглена по релсите от фалшивата огнена топка.

Псевдослънчевият фрагмент обиколи веднъж, два пъти, три пъти около нас, като всяка обиколка му отнемаше около минута. Затаих дъх в очакване всеки миг да чуя пронизителни звуци и стържене от дълбините на кораба, но долових само слабо шумолене и никакви вибрации откъм корпуса.

Михрадарий подаде сигнал към кулата да включат двигателите. Клеон прибра баластните и левитиращите сфери и разгъна малките предни третични витла. Освободен от тази въздушна котва, моят кораб се понесе плавно към Атлантея. Движехме се гладко и равномерно, сякаш въобще не теглехме на буксир топка от огън със собствени представи за естественото движение, което трябва да следва.

Учени и войници избухнаха в аплодисменти, благодарствени възгласи към Атина и Аристотел. Аз самият взех купа с вино и я отнесох на Михрадарий.

— Добра работа, главен уранолог — рекох зарадвано и му подадох купата, за да пие от моите ръце. — Можеш да продължиш със слънчевата мрежа Делта.

— Благодаря, командире — отвърна той и изпи виното на един дъх.

Обърнах се към Рамоночон и повдигнах вежди.

— Е?

— Това е Майя — прошепна той. — Илюзия.

— Какво искаш да кажеш?

— Само че това, което видяхме, е невъзможно.

Той ми обърна гръб и се скри в тълпата.

Слънчевата мрежа бе прибрана след час, извлякоха небесната материя от огнената топка и земният огън се разсея из облаците. След като приключи опасната част от експеримента, празненството се разгърна с нови сили и сега вече робите разнасяха купи с неразредено вино.

Четири часа по-късно над Северна Атлантея бавно се спусна нощ. Езон, Жълт заек и аз напуснахме незабелязано тълпата и се разположихме на един полегат склон на хълма. Двамата с Езон седяхме и пиехме. Жълт заек стоеше на пост и всмукваше дим от дългата си лула.

Не бяхме успели още да заговорим, когато в небето се появи сребърно петно, което се носеше право към нас.

— Залегни! — извика моята телохранителка и аз се хвърлих зад нея.

Жълт заек и Езон извадиха вакууметите си и зачакаха. Успокоиха се след няколко минути, когато петното се преобрази в лунна шейна. Тя се снижи, плъзна се на двайсетина стъпки над повърхността на моя кораб и се насочи право към хълма. Докато се приближаваше, забелязах, че дискът пренася не само небесния навигатор, но и десетина войници. Претъпканият летателен съд едва се държеше във въздуха.

Шейната се приземи на няколко крачки от нас. Стената от войници се разтвори, навигаторът се спусна на земята и закрачи към нас, понесъл бронзов калъф за свитъци. Беше жена, облечена в червена туника с железни знаци на раменете — униформата на личните куриери на архонтите.