Небесни материи - Страница 40

О, Спарта, град на лакедемонците, на Езон и Жълт заек, на баща ми и предците ми по бащина линия, които се простират назад чак до праисторически времена, о, град на моята любима Хера, на законодателя Ликург, какво да кажа за теб? Че от всички градове на Симахията само ти отхвърляш външния блясък, че домовете ти са от обикновен камък, портите от крепка стомана и дори храмовете ти от безцветен мрамор. Само статуите на божествата притежават своя красота и в тях ти си вложил всичко. Как да опиша силата ти, как аз, който не бях допуснат до гръдта ти, да разкажа на други за твоя несломим дух?

Дано бъде достатъчно да заявя, че докато прелитахме над стените ти, към оживения купол на твоя небесен пристан, Езон и Жълт заек се преизпълниха с гордост и сякаш пораснаха от близостта на любимите си богове, а ние, които ги придружавахме, се смалихме като хора от каменната ера, застанали до люде от ерата на златото; че силата на тази божествена чистота проясни мислите ми и прогони от мен за пръв път, откакто бях стъпил в Атина, духа на съмнение, на който ни бяха учили в Академията.

Ще го сметна за висша милост, че не останахме достатъчно дълго, защото в противен случай щях да изгубя и последните остатъци от този дух.

Но след кратка проверка на документите в небесния пристан ни насочиха към върволица от дванайсет лунни шейни, готвещи се да напуснат Делос. За щастие оказа се, че очакват само нас, и конвоят потегли няколко минути по-късно.

Само десетина минути след Спарта на хоризонта нещо блесна и скоро се превърна в сребърен купол, покриващ целия остров Делос. Оръдия върху въртящи се платформи ни проследиха, докато се спуснахме на морското равнище и се шмугнахме под бронзовия похлупак, щръкнал като птичи клюн от южния край на острова — подсилен щит с площ от четвърт миля, защитаващ залива от въздушни атаки.

Продължихме да летим под тази егида и се насочихме право към полукръглото пристанище на Делос, където над стотина войници охраняваха архонтите. Двайсет от тях патрулираха покрай брега на групи от петима, останалите осемдесет бяха настанени в бронирани кабини, насочили къси, широки дула към водата. Керванът от лунни шейни спря под похлупака в очакване да получи разрешение за приземяване.

След краткото пътуване през половината свят стори ми се нелепо да чакам близо час на тясната шейна, за да бъда допуснат на сушата, но точно това се случи. Най-сетне ни дадоха знак да продължим. Нашият пилот насочи шейната към една от множеството ниши, издълбани в гранитните скали над пристанището. Роби я приковаха към земята, а стражите провериха внимателно документите ни. Те помолиха вежливо Езон и Жълт заек да предадат оръжията си, след което ни разрешиха да слезем.

Скочих от диска и се протегнах, за да прогоня умората от трите часа пътуване. Поех дъх с пълни гърди и незабавно съжалих — влажният островен въздух напълни дробовете ми и внесе смут в мислите ми точно когато разчитах да са най-ясни.

— Командире, ще позволите ли да ви придружа вътре? — попита куриерът.

Кимнах и тя ни поведе към средата на полумесеца, където високи двайсет стъпки железни порти отделяха архонтите от останалия свят.

Пазачите на вратите, двама набити роби, облечени само с набедрени препаски, ги разтвориха и ние се озовахме в тунел, свързващ пристанището с острова. Тунелът беше достатъчно широк, за да могат по него да маршируват едновременно шестима войници, но ниският таван и честите постове създаваха усещането, че е тесен и пренаселен, или може би причината за това бе тежестта в гърдите ми и тревогите за предстоящата среща и за Рамоночон.

Двама часовои при отсрещните врати провериха отново документите ни, после разтвориха бронзовата порта и ние се озовахме на остров Делос. Намирахме се в истински архитектурен рай, с много зеленина и ярко осветление от стотици огнени глобуси, закрепени на пилони от подсилено стъкло.

Куполът над нас бе изрисуван със сцени от Олимп, които обрисуваха войната между боговете и титаните и крайната победа на първите. Имаше също рисунки на Зевс, пейзажи на Елисейските полета, прочути моменти от Троянската война и основаването на древните елински градове. Жълт заек за кратко бе смаяна от цялото това великолепие, сърцето ми се стопли приятно при мисълта, че моят телохранител стоик не е равнодушен към красотата на Делос.

— Трябва да се връщам към прекъснатите си задължения — обяви куриерът. — Очакват ви във виолетовия двор, той е на половин миля нататък.

Тя ни посочи пътя и се изгуби зад близкия затревен хълм.

Продължихме бавно по павираната с мраморни плочи улица покрай домове със сини куполовидни покриви и висящи градини с рози и зюмбюли. Прекосихме няколко площадчета с множество лавици за свитъци и писалища, заобиколени от лозя с едри гроздове. По-нататък по същия път бяха подредени статуите на предишни архонти, които ни гледаха с каменни изражения на мрачно доброжелателство. На острова всички бивши архонти си имаха отредено място. Тези от тях, които бяха обявени за герои след смъртта им, се отличаваха с по-високите си статуи, боядисани в черно и синьо.

Единственото, което нарушаваше този идиличен пейзаж, бяха чиновниците и писарите, които сновяха наоколо в изпълнение на някоя архонтска заповед и си придаваха важен и надут вид, опасявайки се да не бъдат сметнати за ненужни и върнати обратно в Атина, Спарта, или — Зевс да ги пази — в някоя от провинциите.

Когато за пръв път пристигнах на Делос, останах изненадан от огромния брой жители на този малък остров. Повечето граждани на Делоската симахия вярват, че архонтите живеят откъснати от суматохата на останалия свят, за да могат на спокойствие да вземат своите важни решения. Тъкмо по тази причина някога те са били преместени тук, на острова, където се е държало съкровището на Симахията, вместо да останат в Атина и да бъдат задушени от бюрокрацията или пък от военщината в Спарта. Но през вековете управленческият механизъм на Симахията продължи да се усложнява, скоростта на комуникациите да расте и стана така, че всички, дори дребни, макар и немаловажни проблеми се прехвърляха от чиновниците в Атина и Спарта на архонтите в Делос. В резултат от това службата на архонтите нарастваше от година на година.