Небесни материи - Страница 54

— Защо не го спрете?

Усмихнах се на спартанската й склонност към справедливост и ред.

— Много отдавна научих, че е добре за дисциплината, ако позволяваш на подчинените някои дребни провинения. Това повишава духа.

— Не и в армията — възрази тя.

— Така беше в Академията — отвърнах. Спряхме при един висок пет стъпки сандък, на който беше изписано, че съдържа чували с брашно. Бърз преглед установи, че съдържанието отговаря на описа.

През следващите пет часа обиколихме целия склад, претърсвахме отворените сандъци и проверявахме печатите на затворените за опити за фалшифициране. Не открихме нищо освен едно малко чувалче с южноатлантейски семена от кока и кауфи, скрито под товар от сушени фурми. Без съмнение Кловикс продаваше семената, на моите подчинени заради стимулиращия им ефект.

Преустановихме претърсването, когато басовият глас на Панден, един от младшите навигатори на Клеон, обяви от високоговорителите да се приготвим за ускорение.

Робите начаса се завързаха за стените и пода, ние се присъединихме към тях и останахме така през следващите два часа, докато Панден ни тласкаше все по-близо до Хермес.

След като се освободихме от ремъците, двамата с Жълт заек се отправихме към предната част на пещерата и тунела, водещ към самозародната ферма. Минахме през голям каменен портал, старателно измит от прахоляка. Двама помощници ни загърнаха с чисти ленени чаршафи и ни накараха да натрием ръцете и лицата си с лепкаво, коагулиращо олио, което възпрепятстваше изпотяването — необходима предпазна мярка, тъй като дори само няколко капки пот, попаднали в самозародната смес, можеха да променят свински ембрион в гърчеща се маса от конски мухи.

Асистентите ни преведоха през втора двойна врата и я затвориха зад нас. Незабавно бяхме атакувани от всякакви тежки миризми, сякаш табун потни коне бяха стъпкали поляна с диви цветя, сетне бяха прекосили работилница за щавене на кожи и накрая се бяха стоварили изтощени насред бойно поле с разлагащи се трупове.

Притиснах края на чаршафа към носа си и вдъхнах от чистия му мирис. Жълт заек се оглеждаше безгрижно, сякаш миазмите не й правеха впечатление.

Намирахме се в невисока пещера, в която робите фермери отглеждаха добитък в двеста стоманени контейнера. Много от контейнерите съдържаха кафеникава полутечна маса, която все още не беше узряла. В други вече се виждаха полуоформени животни. А по стените на няколко драскаха напълно завършени крави, прасета, овце, кози и пилци, опитвайки се да излязат на свобода.

Между контейнерите имаше купчини тор — първичната субстанция на живота, и кутии с всякакви странни съставки, чиито поръчки бях подписвал. Двамата с капитан Жълт заек прекарахме три часа сред тази смрад под бдителните погледи на фермерите и жалостивите очи на частично оформените животни. Не открихме нищо.

Уморени и вмирисани, ние се върнахме в моята пещера. Легнах да спя веднага след като робите ме изкъпаха и намазаха с благовония, тъй като не изпитвах никаква охота да ям, след като продължително време бях стоял прекалено близко до онова, от което се получаваше храната.

На следващия ден навестих Клеон в болницата. Беше прекарал нощта в галерията за лежащо болни и когато влязох, тъкмо закусваше хляб и круши.

— Командире — поде той, — налага се да подам оставка. Но с ваше разрешение ще обуча Панден за маневрирането около слънцето.

— Глупости — поклатих глава. — Искам да си на навигационната кула за следващия период на ускорение.

— Не мога да го направя, Аякс — рече той. — Ако вдишам отново пневма, докато управлявам кораба, може въобще да не забавя скоростта. Прекалено е опасно.

— Погрижил съм се за това. Ще бъдеш под постоянно наблюдение.

— Но, Аякс…

— Освен това смятам, че болестта ти е причинена изкуствено.

— Какво?

Споделих с него теорията на Жълт заек, но не споменах възраженията на доктор Ци. По-важно беше да върна Клеон на работа.

— Те се опитаха да ми отнемат небето! — Обичайно усмихнатото лице на Клеон се изкриви в божествен гняв. — Ще изгоря Хангксу до основи заради това!

— Успокой сърцето си — рекох. — Не забравяй кой си. Помни Питагоровата клетва. Спомни си хармонията на небесата.

Клеон затвори очи и започна тихо да си напява. Скоро гневът го напусна съвсем.

— Аяксе — заговори той. — Ще наредиш ли на някой да ми донесе лирата? Остави ме един час да посвиря и ще съм готов за полет.

Клеон удържа на думата си. Неговите помощници ме увериха, че няма и следа от завръщане на манията, а Еврип ми каза, че дишането и настроението му изглеждали съвсем нормални. Надявах се, че сме подплашили шпионина достатъчно, за да не предприеме нови опити за покушение срещу него. А също и че ще заловим негодника, преди да направи нещо друго, с което да изложи на риск кораба и екипажа.

Четири дни бяха необходими на „Сълзата на Чандра“ да достигне Хермес и през това време двамата с Жълт заек продължихме издирването на предавателното устройство. Обиколихме целия кораб, претърсихме казармите, спалните и лабораториите, както и няколко от по-дребните складови пещери. Не намерихме нищо, макар по-късно да узнах, че екипажът шушукал заради странното ми поведение.

Клеон доближи крайно предпазливо планетата на бога на пратениците, като вкара кораба с ловка маневра между главната кристална сфера и по-малките еклиптични сфери, които придаваха ексцентричност на орбитата на Хермес. Най-сетне, след близо два часа маневриране из тесните пролуки, ние се приближихме към оранжевочервеното кълбо.