Небесни материи - Страница 56

— Вече можеш да ме пуснеш, Жълт заек — рекох с пресъхнало гърло.

Тя ме освободи от желязната си хватка и аз се изправих.

— Благодаря, капитане — рекох.

— За мен е чест да служа като твой телохранител — отвърна тя. — Дали богът те дари с благословията на прозрението?

— Надявам се — рекох. — Не разбрах напълно видението, но Дионис със сигурност ми внуши, че трябва да се уповавам на твоята помощ.

Изведнъж главата ми се замая, коленете ми се подгънаха и щях да падна, ако Жълт заек не ме бе уловила. Подкрепяйки ме внимателно за лакътя, тя ме отведе при кушетката и ми помогна да се изтегна.

— Командире — чух я да казва някак сподавено. — И досега съм ти помагала, винаги когато си го искал.

— Но дали го правеше от цялото си сърце? — попитах, след като отпих глътка вода от кратунката до леглото. Не ми проясни мислите, но поне овлажни гърлото ми. Доста време бях ръмжал като леопард.

Жълт заек не отговори в продължение на няколко минути, докато лежах със затворени очи и усещах как пулсът ми постепенно се успокоява.

Едва тогава заговори:

— Не, Аякс, признавам, че не вложих сърце и душа в издирването на другия шпионин.

— На „другия“ шпионин?

— Все още смятам, че Рамоночон е агент на Поднебесното царство. Заболяването на небесния навигатор Клеон подсказа, че има и друг.

— Защо не вярваш, че шпионинът е само един? — попитах и съжалих за злобата, с която произнесох тези думи. — Защо продължаваш да упорстваш, че Рамоночон е виновен?

— Заради уликите срещу него.

— А ако за тези улики съществуват други обяснения?

— Да ги чуем тогава.

Ето я моята дилема. Не можех да й обясня защо смятам, че Рамоночон е невинен, а Дионис ми беше намекнал недвусмислено, че се нуждая от помощта й, за да докажа неговата невиновност.

И тогава от мъглата Дионисова заговори Атина. Богинята ми припомни, че има неща, които могат да убедят дори и твърдоглав спартанец като капитан Жълт заек.

Краката ми едва не се подгънаха, когато отново се изправих. Вдигнах бавно ръка и я положих върху сърцето си.

— Аз, Аякс от Атина, се кълна пред всемогъщия Зевс, че притежавам доказателство, което ще оневини Рамоночон по всички обвинения в шпиониране.

Жълт заек ме гледаше със смесица от уважение и загриженост.

— И защо не показа това доказателство на Езон?

— Като военен командир на този кораб Езон има задължения, които трябва да изпълни, независимо дали е съгласен с тях.

Жълт заек се наклони напред и в очите й блеснаха пламъчета.

— И какво тогава е престъплението на Рамоночон?

— Не мога да ти го разкрия — отвърнах, доволен, че схваща бързо. — Но ти се кълна, че по никакъв начин няма да възпрепятства успешния завършек на проекта „Слънчев крадец“. Кълна се пред Стикс, че дългът ми повелява да се опитам всячески да му помогна.

— Аякс от Атина — тя извади меча си и доближи върха му на сантиметри от лицето си. — Поставям се под твое подчинение и ще изпълнявам заповедите ти, стига да не излагат живота ти на опасност.

Пресегнах се и улових десницата, с която стискаше дръжката на меча.

— Жълт заек от Спарта, приемам да бъда твой командир.

Пуснах ръката й и тя прибра меча. Изведнъж силите ме напуснаха и аз рухнах в леглото. Жълт заек се върна при масата и изгаси свещите. В пещерата се възцари мрак и аз се унесох в сън. Тази нощ сънувах делфини и океански течения.

На следващата сутрин отскочих до болницата за една инжекция Весело настроение, с което да прогоня махмурлука си. Еврип забоде перото в ръката ми, но вместо да ме засипе с обичайните предупреждения за възможни странични ефекти, чух го да мърмори под нос проклятия на поднебесен диалект.

— Какво правиш, в името на Хермес? — попитах, след като главата ми се проясни.

Два реда жълти зъби разцепиха лицето му.

— Дадоха ми роля в предстоящата комедия. Играя поднебесен алхимик, възнамеряващ да изработи нов тип експлозив.

Повдигнах вежди.

— Някак си не мога да си те представя да участваш в комедия.

— Не виждам защо се изненадваш. На младини съм играл доста. Мисля, че тогава ти беше на две годинки и живееше с майка си в Тир. Армията на баща ти бе разположена на гарнизон на източния бряг по горното поречие на Мисисип. Теренът беше мочурлив и като полеви лекар имах доста неприятни случаи. Няма да повярваш какви болести се въдят из блатата.

— Беше почнал да ми разказваш за комедията — прекъснах го, преди да се е увлякъл в поредния безкраен разказ за военните кампании под командването на баща ми.

— Тъй де, службата беше скучна, баща ти разпореди да направят график за спортни занимания, но идва момент, когато и най-дисциплинираният войник се нуждае от малко духовна храна. И тъй, макар и неохотно, той ни разреши да изиграем една постановка.

— Комедия?

— Разбира се. Баща ти не харесваше тази идея, но знаеше, че е добре за бойния дух. Та първата ми роля беше на Сократ в Аристофановите „Облаци“.

— Моля те, не споменавай тази пиеса — рекох. Няма академик, комуто да се нравят подобни злословия.

— Прощавай, командире — замлъкна старецът. Понякога му беше трудно да преглътне мисълта, че ме познава от малък, а сега съм по-старши по чин от него.

— Очаквам с нетърпение да видя изпълнението ти — рекох, за да го умилостивя и бях възнаграден с благодарна усмивка. Докато излизах от пещерата, си дадох сметка, че бях произнесъл искрено последните думи. После осъзнах, че все още съм окрилен от случилото се между мен и Жълт заек. Предложението й да ми помогне за оневиняването на Рамоночон ми беше вдъхнало нови сили. Сега вече вярвах, че ще доведа до успешен край проекта „Слънчев крадец“ и ще изпълня плановете на архонтите за победно приключване на войната.