Небесни материи - Страница 72

— Не се мъчи да се спасиш с подобни безполезни лъжи — подсмихна си Анаксамандър. — Защото ще останеш тук, за да бъдеш очевидец на провала на собствените ти планове.

— Аяксе? — погледна ме Клеон. — Истина ли е това?

— Да — кимнах. — Корабът ще бъде разрушен.

— Тишина! — кресна Анаксамандър. Той извади меча и го опря в гърба на Клеон. — От теб искам да управляваш кораба. — Той тласна със свободната си ръка Клеон към навигационната кула.

Михрадарий ги изпроводи с поглед. Сетне извърна очи към статуята на Александър и аз го видях да мълви името на зороастрийския сатана.

— Ариман…

Една-единствена дума, която в миг на прояснение ми разкри защо го прави, показа ми фанатика, крил се през всички тези години под маската на атински учен, използвал собствените си качества, за да се добере до най-високия пост, от който да удари. Хвърлих се върху него, но четирима войници ме сграбчиха.

— Спрете го! — извиках. — Нареждам ви да го спрете.

Но те останаха неподвижни.

Михрадарий ми махна презрително и заслиза по хълма към слънчевата мрежа. Продължавах да се боря, но войниците ме държаха здраво.

Шест лунни шейни, специално оборудвани с дълги трийсетина стъпки огнезлатни пръти, се отделиха от кърмата на „Сълзата на Чандра“ и полетяха към слънцето. Подредени в две колони като почетен ескорт, с обърнати навътре пръти, те образуваха коридор от разреден въздух, който съедини моя кораб със слънцето. Златистата му светлина засия още по-ярко и Хелиос вдигна копие, за да го метне през този коридор.

Чу се сподавено свистене и от мрежовото оръдие изхвърчаха две дълги плитки небесно въже, овързани с дебел земен кабел. Въжетата се носеха по коридора право към слънцето. Линиите се пресегнаха като разтворени нокти, сетне се събраха, но вече във вътрешността на вечния пламък. Земните компоненти изгоряха в миг, но неразрушимата небесна материя се забоде в сърцето на Хелиос. Ала слънчевият бог не извика, вместо това дръпна назад ръце, за да метне копието на възмездието.

Изпълнили мисията си, шейните обърнаха назад, към привидната безопасност на обречения кораб.

Измина около минута, през която дългите четвърт миля нокти на въжето проникнаха във вътрешността на Хелиос и се показаха отново, загребали широка половин миля сфера от олимпийски огън. За един кратък миг върху повърхността на Слънцето зейна огромна дупка, сетне околните пламъци запълниха празнината.

Мрежата и нейният товар се люшнаха в пространството, поклащайки се в гневен танц. В началото товарът на мрежата се дръпна назад, след това отскочи обратно и полетя право към „Сълзата на Чандра“, като профуча само на половин миля над мраморните ни покриви. Тъкмо когато огнената топка се готвеше да се върне обратно, вагонетката се понесе по релсите, овладявайки слънчевия фрагмент в по-спокоен полет около нашия лунен къс.

Първоначално всичко се развиваше така, както бях предвидил в предварителните си изчисления, и дори си помислих, че въпреки съмненията ми проектът „Слънчев крадец“ може би ще успее. За тази надежда моля прошка от Хелиос.

Защото тогава богът запокити своето копие. Огнената топка прекрати рязко естествената си орбита, завъртя се в пространството и започна да се отдалечава от кърмата, като едва не изтръгна вагонетката от релсите.

„Сълзата на Чандра“ се люшна и полетя с кърмата напред към Слънцето, теглена на пресекулки от фрагмента. Силата, с която това се случи, ни накара да изпопадаме, а през това време слънчевият фрагмент описа още един кръг и наново завъртя кораба. Топката небесен огън беше подивял кон, теглещ моя кораб като безпомощна колесница, впрегната по волята на нечия глупост в опърничав жребец.

λ

Слънчевият фрагмент се мяташе по озарения от пламъци небосвод като бик на арена. „Сълзата на Чандра“ летеше след него, влачен безпомощно към пламтящата гибел, докато топката от небесен огън се опитваше да се слее отново с Хелиос. Неподготвени за подобни сътресения, всички войници изпопадаха в подножието на статуята на Александър. Използвах този момент и хукнах право надолу по хълма. Рамоночон и Жълт заек ме последваха без миг колебание. С Жълт заек стигнахме поредицата от мраморни пейки и се шмугнахме под една от тях, вкопчвайки се в нажежените й крачета. Рамоночон се притаи под съседната.

В аленото небе пред нас огнената топка описа остър завой, завъртайки „Сълзата на Чандра“ около централната му ос, докато носът му се вирна нагоре. Заостреният връх на лунната капка сочеше като копие право в сърцето на Слънцето, а широката й, извита кърма, гледаше надолу към сферите и към микроскопичната точка на Земята, която лежеше в центъра на вселената и теглеше неумолимо нашите земни тела, призовавайки ни да се приберем у дома. Неколцина членове на екипажа, скупчени около вагонетката, за да наблюдават отблизо триумфа на „Слънчев крадец“, се поддадоха на този зов и изпопадаха с крясъци зад борда. Щастливците полетяха към слънчевия фрагмент и изгоряха незабавно, останалите се запремятаха безпомощно из пространството, политайки през широката осемдесет хиляди мили пустота между Хелиос и Афродита.

Фрагментът сви надясно към борда в разрез с всички закони на небесното движение. Невероятната му маневра дръпна „Сълзата на Чандра“ към острия като бръснач ръб на кристалната сфера, която задържаше Хелиос в орбитата му. Отправих молитви към слънчевия бог, за които бях почти сигурен, че са последни, докато корабът ми летеше срещу небесния жертвен нож.

В този миг небето внезапно се проясни и две линии от златисти копия се подадоха от носа, пронизвайки околното пространство — вторичните и третичните витла. Гласът на Клеон отекна навсякъде из кораба: