Небесни материи - Страница 78

Смъкнах няколко завеси от стените и увих в тях телата на мъртвите, като същевременно обещах на духовете им, че в подходящ момент ще се погрижа да бъдат изпратени подобаващо в отвъдния свят. Докато се занимавах с убитите войници, Жълт заек обезоръжи тримата, които бе повалила в безсъзнание, и ги завърза здраво с ремъци от техните брони.

— Питам се дали има и други оцелели войници на кораба — подхвърлих замислено, след като покрих лицето на последния убит.

Михрадарий се разсмя.

— Защо? От хората на Анаксамандър ли те е страх?

— Не — отвърнах. — Но ще ми е нужна всичката помощ, на която мога да разчитам, за да спася оцелелите и кораба.

Михрадарий изсумтя презрително.

— Нима смяташ, че е възможно да се спасите? — попита с любопитство Фан.

— Не зная дали е възможно, но е мой дълг да опитам.

При тези думи ръката на Миджима се спусна към дръжката на меча, украсена с червен безкрил дракон. Жълт заек не пропусна да забележи движението му и застана между мен и убиеца. Японецът плъзна поглед надолу към ранения й крак и аз не се съмнявах, че преценява най-подходящия начин да й надделее в боя.

— Миджима — промълви полугласно Фан. — Казах ти — не!

— Господарю Фан — отвърна Миджима, — той заплашва мисията.

— Аз решавам това.

Японецът застина за миг, сетне пръстите му се разтвориха един по един и той пусна дръжката.

— Сега какво? — погледна ме Жълт заек. Очите й се стрелнаха към Михрадарий, сякаш питаше дали е време да изпълни присъдата.

— Не виждам причини да оставаме тук — отвърнах и посочих с брадичка стълбата. Не знаех дали Миджима няма да защити персиеца, а точно сега не ми се щеше да излагам на риск живота на Жълт заек.

— Ще дойда с вас — заяви Фан. — Ще ми се да погледна тази ваша слънчева мрежа.

Обърнах се и втренчих очи в човека, който бе съкрушил плановете ми. Изглеждаше странно притихнал и спокоен и очевидно изпитваше любопитство към моя проект. Запитах се дали няма някакъв таен мотив, нещо, което би искал да узнае, преди да позволи на своя убиец да ме довърши.

Но Атина ме потупа по рамото и прошепна един въпрос в ухото ми. Как бих се държал на мястото на Фан? — поиска да узнае тя. След като съм изпълнил дълга си, не бих ли оставил да ме води любопитството, като кон, комуто е разрешено да се разхожда на воля из ливадата, след като дълго време е теглил масивна бойна колесница.

Схванах идеята на богинята, но й отвърнах, че на мястото на Фан бих впрегнал отново коня в колесницата веднага щом враговете ми покажат признаци на възстановяване. Атина не отговори, но продължаваше да се навърта и да пази мислите ми с присъствието си.

Двамата с Жълт заек тръгнахме напред, другите ни последваха. Излязохме на хълма и се спуснахме бавно към кърмата, откъдето можех да видя в цялото му великолепие Арес, слънчевата мрежа и все още заплетения в нея фрагмент.

В продължение на няколко минути Фан разглежда мълчаливо мрежата, прокарвайки пръст по въображаемата линия, свързваща кърмата на кораба с епицикъла, към който беше закотвен.

— Изумително — рече той накрая. — Когато Синът на небесата за първи път ми разказа за този план и ме прати да го саботирам, помислих, че напразно ще изгубя живота си.

— Какво искаш да кажеш? — попитах.

— Смятах, че е невъзможно дори за вашата неразбираема наука да се открадне огън от Слънцето. А ето че се получи.

— И всичко това напразно — въздъхнах и обърнах гръб на най-голямата си грешка. За да се озова лице в лице със злобно ухиления Михрадарий.

— Значи признаваш, че „Слънчев крадец“ беше глупост?

— Естествено — отвърнах. — Истинско светотатство е да се опитваш да крадеш от Хелиос. Трябваше да изобретя нещо друго за каузата на Симахията.

Персиецът се изплю в краката ми.

— Ахура Мазда ще те прокълне в отвъдния живот.

— Така ли смяташ? А какво ще каже твоят бог на истината за лъжовния живот, който си водил?

Лицето на Михрадарий пламна.

— С нетърпение ще чакам да те видя как умираш от жажда — просъска той.

— Смъртта винаги може да дойде и по-скоро — обади се Миджима, извади меча и се обърна към Фан. — А нашата доста се забави.

Старецът го погледна, сетне плъзна поглед по сребристите останки на „Сълзата на Чандра“. Накрая отново се обърна към Арес и слънчевия фрагмент. Когато заговори, гласът му бе приглушен.

— Още не, Миджима. И без това краят ни е предопределен. Искам да изуча тази част на небето, преди да умра.

Японецът втренчи очи в неговите, сякаш се опитваше да му внуши нещо. После кимна и отново прибра меча.

Фан приседна близо до ръба, вятърът на външните сфери развя краищата на расото му и отдолу се показаха тънки, костеливи крака. Той извади от обемистите джобове на копринената си мантия блокче от камфорово дърво, от което се поклащаха шест златни спираловидни жици, руло папирусна хартия, две миниатюрни керамични мастилници и калиграфска четчица с конски косми.

Даоисткият учен провеси жиците през борда на кораба и впери поглед в блокчето. Надзърнах над рамото му и за своя изненада открих, че дървото се променя пред очите ми, сякаш камфорът не беше твърдо вещество, а речна вода. След известно време Фан прибра блокчето и започна да рисува странни завити спирали върху хартията.

— Какво правите? — попитах го аз.

— Схема на чи-потоците около тази планета — отвърна той. — Никога досега не бях виждал толкова сложен модел.

Аз пък не бях виждал даоистки учен в действие и открих, че съм запленен от това, което прави. Чудех се само какво може да накара дървото да претърпи такава драстична промяна. В ума ми изникнаха няколко хипотези. Някаква загадъчна сила, непозната за гръцката наука? Или тайната е в свойствата на камфора? А може би жиците са виновни. Но преди да бъда погълнат напълно от водовъртежа на догадките, Жълт заек ме дръпна настрана от борда и ми запуши устата, спирайки дишането ми.