Небесни материи - Страница 88

Обърнах се към Фан с намерение да го окуража да продължи, но за моя изненада той го стори без подканване:

— Поне на теория изглежда напълно възможно. Но на практика… не зная. С бойните хвърчила е лесно. Но какво ще бъде с къс от луната?

— Как летят хвърчилата? — попитах.

Фан затвори очи и се зае да масажира слепоочията си. Изглежда търсеше подходящите гръцки думи.

— Картографирали сме чи-потоците на атмосферата. Нашите хвърчила използват чи-усилватели, за да подсилват отделни потоци по такъв начин, че да издържат тежестта на хвърчилата. Щом го сторят, хвърчилата поемат в посока на подсиления поток с лекотата, с която птица се рее в небето.

— А има ли чи-потоци и тук, във външните сфери? — попитах.

Фан се разсмя със странен, музикален смях, който ме накара да си спомня за Клеон.

— Чи е движение на съществуването, то е повсеместно.

Той извади свитък оризова хартия, същия, на който беше чертал допреди известно време, и го разгъна. Върху него имаше осем малки кръга, подредени в линия. Във всеки от кръговете беше изписан по един поднебесен символ. Първият беше обозначение за Земя, вторият за Луна и така нататък до Хронос. Веднага се досетих, че това е небесна карта, но вместо планетите да са закрепени за сфери, както бихме ги начертали ние, те бяха заобиколени от внимателно изрисувани вълнисти линии, наподобяващи океанските течения на картата на земен лоцман.

— Така ли изобразявате Вселената? — попитах.

— Разбира се — отвърна Фан. Той посочи линиите, съединяващи всяка планета с тази над нея. — Между всеки две планети съществуват главни чи-потоци. Включително и тази — той кимна към Арес. Забелязах, че глобусът на бога на войната е заобиколен от странни водовъртежи и кръстосани течения.

— А тези какви са?

— Вълните, които правят орбитата на планетата толкова ексцентрична.

— Искаш да кажеш, че това са кристалните сфери на епициклите?

— Изглежда съществува някаква връзка между потоци и материя — отвърна той. — Нашите небесни теоретици никога не са разбирали концепцията ви за сфери или защо Архитектът на небесата би закрепил планетите за тях. Според нашите теории дори да изчезнат сферите, планетите ще продължават да кръжат в същите орбити, както преди. Разбира се, няма начин да го докажем. — Той се наведе отново над схемата. — Но тук има едни дълги потоци. — Пръстът му се спря на две успоредни черти, излизащи от Арес — едната достигаше Зевс, втората се протягаше чак до Слънцето.

Погледнах ги с присвити очи, опитвайки се да разсъждавам като моряк.

— Тоест — рекох, — ако успеем да се доберем до това течение, водещо навътре, ти би могъл да насочиш фрагмента надолу към слънцето, оттам към Афродита и така нататък до Земята?

Той поклати глава.

— Ако този кораб беше бойно хвърчило, щях да направя точно това, но потоците, контролиращи небесните обекти, са далеч по-сложни, нашата наука не е в състояние да предскаже какво ще е поведението на този лунен къс. Ето защо първата ни експедиция до луната завърши с катастрофа при връщането на Земята.

Жълт заек повдигна вежди.

— За какво говори той? Кройс и Милтиад се приземиха благополучно.

— Двама поднебесни са достигнали луната преди Кройс и Милтиад — обясних, — но не са се върнали живи. Хвърчилото им се разби в Галия. Открихме късчета селенова материя в едно оцеляло ковчеже и тези образци накараха Симахията да организира първата експедиция до луната.

— Защо никога не съм чувала за това?

— По онова време архонтите са забранили информацията да се разпространява — намеси се Езон. — По-късно освен уранолозите бяха информирани и всички командири на небесни кораби. Нямаше да го зная, ако не бях поел управлението на „Сълзата на Чандра“.

— Разбирам — рече тя, но видях, че лицето й е угрижено.

— Тъкмо лунните парчета са виновни за катастрофата — продължи Фан. — Естественото или „вродено“ кръгово движение на образците е изтеглило хвърчилото от чи-потока между Земята и Луната.

Ръцете му описаха с елегантни движения финалния сблъсък.

— Значи няма как да ни насочвате — рекох, почти готов да изоставя тази идея и да потърся други.

— Не мога да държа небесни материи дълго време вътре в потока — отвърна Фан.

— А колко тогава? — попитах, докато в главата ми се оформяше нова възможност.

— Не повече от двайсет минути.

— И през това време ще летим с естествената скорост на слънцето?

— Да.

— Аякс, какво си намислил? — попита Рамоночон.

Но аз не му отговорих. Умът ми беше зает със сложни изчисления.

— Мисля, че можем да го направим — обявих накрая.

Извадих перо и бързо начертах идеята си на чист папирусен лист.

— Ще използваме всичкото огнезлато, с което разполагаме, за да накараме витлата да насочат слънчевия фрагмент към чи-потока. Фан, след това ти ще направляваш кораба вътре в потока, докато естественото движение на фрагмента го изхвърли навън. После няма да правим нищо, докато фрагментът не опише голям кръг и не се върне при потока, когато ще повторим процеса.

— Какво? — попита Езон.

— Съвсем просто е — рекох. — Навлизаме в потока, спускаме се, преминаваме на орбита, отново навлизаме, спускаме се и така нататък, стъпка по стъпка, докато стигнем Земята.

— Но, Аякс — обади се Жълт заек, — последния път, когато ни теглеше слънчевият фрагмент, корабът не летеше в кръг. Движехме се доста хаотично.

Погледнах я и се засмях.

— Това е — рекох, — защото Фан нарушаваше естественото движение. Нали?

Поднебесният кимна.

— Да — призна той. — Подсилвах теченията около слънцето и ги оставях да теглят фрагмента в различни посоки.