Небесни материи - Страница 87

— Да оцелееш — отвърна Жълт заек, застанала зад мен. — И да върнеш на Симахията онова, което ще подпомогне каузата ни на Земята.

Завъртях се. Жълт заек стоеше на самия връх на хълма. Сиянието на Арес обагряше бронята й в червено, но не виждах на раменете й наметалото на бога на войната. От очите й ме гледаше Хера, покровителката на Спарта, небесната царица.

— И какво да върнем на Симахията след този погром?

— Не зная — отвърна Жълт заек. — Езон ти преотстъпи властта си, защото само ти знаеш отговора на този въпрос.

Изкачих се по склона и застанах до нея на най-високата точка, достигана някога от човека.

— Получих ли от Съдбата силата да отговоря на тези въпроси? — попитах.

— Да — отвърна през устата й Хера. — Имаш силата и ще го сториш.

Гръмотевици екнаха в сърцето ми, наведох се напред и целунах Жълт заек нежно по устните. Дъхът ми се смеси с нейния, дъхът на едно божество с друго. За един кратък миг Зевс и Хера разговаряха един с друг чрез съединената ни пневма. После боговете си тръгнаха и останахме само Жълт заек и аз. Отстъпих назад и я погледнах в златистите очи.

— Оказваш ми голяма чест — рекох.

— Както и ти на мен — беше отговорът.

Постояхме известно време в мълчание, разменяйки безсловесни думи от светлина и дъх, после се обърнахме и заслизахме надолу по склона.

Всички оцелели, събрали се в подножието на хълма, вдигнаха глави към нас — дори Михрадарий, Миджима и Фан. Бяха ни чакали, или по-скоро мен, за да чуят решението ми.

Погледнах първо към Михрадарий.

— Въпреки онова, което стори, ние ще оцелеем и ще се върнем на Земята — заявих. — Сетне извърнах очи към Миджима. — По две причини все още не съм наредил да те екзекутират. Първо, защото ще изложа на риск живота на войниците си, и второ, когато се върнем на Земята, ще те затворят и после ще те изправят на съд, където действията ти ще бъдат наказани според законите на военното време. Искам да знаеш обаче, че докато си на моя кораб, ще те държим под постоянно наблюдение. Всеки опит за намеса в работите ни ще бъде пресечен и смъртната ти присъда ще бъде изпълнена на мига. Ще живееш само дотогава, докато стоиш мирен.

— Не ме е грижа — подхвърли Михрадарий. — Няма начин да закараш тази развалина обратно на Земята.

— Откъде си толкова сигурен? — попитах.

— Защото аз самият не мога да го измисля — отвърна. — А умът ти не може да се мери с моя.

— Вярно е — рекох, — че Музите са били далеч по-благосклонни към теб. Но има и други, по-велики сили на вдъхновение.

Михрадарий поклати глава, сякаш отхвърляше оскърбленията на безумец.

Виждах, че Миджима следи само Жълт заек и Езон, очевидно мен не смяташе за достоен противник. Само спартанците представляваха интерес за него. Смъртта беше положила костеливите си пръсти на раменете му — както нашата, така и неговата, но не настъпваше срещу нас, защото от наша страна й се противопоставяше Войната. Призраци надзъртаха един срещу друг от човешките ни очи, сетне постепенно се разотидоха. Миджима нямаше да ни нападне, защото това би означавало да се справи с всички ни, нито пък Жълт заек и Езон щяха да го убият без моя заповед.

Потърсих с поглед Фан. Лицето му беше безизразно. Той видя, че го наблюдавам, и бавно сведе глава.

— И тъй — рекох. — Да преминем към въпроса за това как ще се спасим. За начало нека изброим ресурсите, с които разполагаме: половината от „Сълзата на Чандра“, двеста унции огнезлато, мрежата и слънчевия фрагмент.

Рамоночон завъртя глава.

— Фрагментът е пречка, а не ресурс.

Поклатих глава, осъзнал, че току-що съм проговорил, вдъхновен от Атина и Урания.

— Не, Рамоночоне, слънчевият фрагмент е единственият начин да се приберем бързо на Земята. Ако съумеем да го насочим в правилната посока, ще ни дърпа, както коне теглят колесница. Въпросът е как да го контролираме.

— Не разбирам проблема ви — погледна ме учудено Фан. — Защо да е трудно да се насочи една огнена топка към Земята?

— Небесната материя се движи в кръг, такава е природата й. Как да я накараме да следва права линия?

Той се почеса по главата и кимна бавно.

— Чи-потоците, които тласкат планетите, също имат кръгово движение. Това ли имаш пред вид?

— Може би — отвърнах, съсредоточавайки уморения си ум върху даоистката концепция за света. — Но тъй като не разбирам значението на понятието „чи“, не мога да отговоря на въпроса ти. Независимо от това, трябва да открием начин слънчевият фрагмент да ни откара на Земята.

— Не — възрази Фан. — Достатъчно е да подсилиш съответния чи-поток и огнената топка ще се насочи в него като по предварително начертан курс.

Атина ме изпълни с внезапно вдъхновение.

— Да не искаш да кажеш, че можем да използваме вашата техника, за да се върнем на Земята?

— Мълчи! — сгълча го Миджима с леден глас.

— Тихо — обърна се на свой ред Жълт заек към японеца. Двамата с Езон бяха оголили мечове и дадоха знак на войниците да направят същото.

Всички очакваха моята команда. Бях изкушен да реша проблема с Миджима още сега, но се опасявах, че смъртта му ще коства живота на единия или и на двамата мои приятели. Освен това бях сигурен, че самият Миджима няма да премине към действие, ако не е сигурен, че ще успее да убие не само Фан, но и мен. Шпионинът не би умрял, без да изпълни задачата си, нито пък аз бях готов да пожертвам просто така живота на моите хора. Изглежда засега нямаше смисъл да се предприема каквото и да било.

Кой знае защо това ме накара да си спомня една сложна и объркана даоистка теория за действие чрез бездействието.