Небесни материи - Страница 92

— Какво всъщност направи? — попитах.

— Лекувах тялото на кораба — отвърна той. — Сега би трябвало да издържи на изпитанията по време на полета.

Като чу това, Рамоночон изрови отнякъде наръч инструменти на динамиците и почуквайки земята на различни места с кухо чукче, определи здравината на „Сълзата на Чандра“.

— Вярно е, че много от цепнатините са изчезнали — докладва той, щом привърши проучването. — Не зная как, но Фан е накарал селеновото вещество да се заздрави, сякаш е тъкан на живо същество.

— В това няма никаква логика — оплаках се аз.

— Напротив, има — възрази Рамоночон. — Напълно съвпада с идеите на дао.

— Да не искаш да кажеш, че вече разбираш от даоистка наука?

— Не — призна Рамоночон. — Мога да я приема само като забравя това, на което са ме учили. Когато мисля за селен или за динамичните форми на кораба, виждам само каменен къс, издялан в подходяща форма. Но ако прибягна до дисциплината на ума, научена от чан, и дишам дълбоко чистия въздух, който прояснява мислите ми, склонен съм да си представя кораба като ранена твар и да се опитам да го лекувам.

— Интересно — рекох. — Кажи ми, ако и други неща, които върши Фан, започнат да ти се изясняват.

— Дадено, Аякс — отвърна Рамоночон.

Междувременно Фан накара войниците да донесат от тайната пещера в лабораторията на Михрадарий два дълги по няколко стъпки бамбукови снопа, усукани със златна жица и обковани от едната страна със стотина сребърни нитове. По указания на стария учен войниците завързаха тези снопове за Кърмовата част на „Сълзата на Чандра“, която сега се бе превърнала в нос на неназования ни нов кораб. Разположиха ги на равни разстояния от срединната линия на кораба, с нитове, обърнати към слънчевата мрежа. Фан изрисува още червени линии по повърхността на кораба, свързващи сноповете с кабината, която бе оборудвал в подножието на един хълм на четвърт миля от моята.

— Какви са тези бамбукови снопове? — попитах.

— Чи-усилватели — обясни той. — Използвах ги, за да придам ускорение на необузданите движения на фрагмента, когато го улови за първи път. Разчитах на тях за пълното разрушаване на кораба, но според мен тъкмо те ни отведоха чак при Арес върху един дълъг чи-поток.

— Как успяхте да ги вмъкнете на кораба?

— Със суровините, които поиска Михрадарий, преди някой на „Сълзата на Чандра“ да разбере за назряващата опасност. След това лично аз ги сглобих.

— Но защо накара да донесат тези оръжия тук?

— Това не са оръжия — възрази той. — Те само усилват избрани чи-потоци. С тяхна помощ ще насочвам слънчевия фрагмент от една планета към друга. Освен това през останалото време ще ги използвам, за да забавям скоростта и да можем да се движим по повърхността на кораба.

— Привърши ли с подготовката? — попитах.

— Да — отвърна Фан. — Можем да потеглим веднага щом кажеш.

— Но първо ще се помолим.

Събрах екипажа на игрището, близо до шляпащото ляво крило на нашата птица. Бях насрочил церемонията за часа, когато Хелиос, Арес и слънчевият фрагмент са под кила ни, така че да сме озарени само от звездна светлина.

Облякъл ритуални одежди, аз се изправих под трепкащата светлина, уловил с две ръце медна купа с неразредено вино.

— Времето за подготовка приключи — подех. — Когато след четири часа изгрее Арес, ще паднем на колене пред боговете и ще се опитаме да избягаме от тази небесна клопка. — Спрях да си поема дъх и вдигнах купата пред мен. — Зевсе, небесни господарю, благослови начинанието ни. — Излях малко от виното върху сребърния кораб. В сърцето ми отекна далечна гръмотевица. — Хера, царице на небесата, благослови начинанието ни. — Още вино се посипа на земята и богинята се спусна на раменете на Жълт заек. — Атина, насочвай мислите ни. Хермес, дай сила на ръцете ни. Хелиос и Селена, простете кражбата ни. Арес, позволи ни да избягаме надалеч от твоето леговище. — При всяко име на бог аз разливах по малко от виното и усещах божественото им докосване. Събралите се божества изпълваха сърцето ми със сила. Звездите засияха по-ярко и над главата ми пурпурната сфера на Зевс се завъртя във величествена орбита около Земята.

— Знаците са благоприятни — обявих и положих празната купа. — Фан Ксу Тце — обърнах се към стареца. — Желаеш ли да изпълниш някаква церемония?

— Не, Аякс — отвърна той. — Не зная ритуал, който да е подходящ за този момент и за това място.

Атина ме докосна и прошепна нежно в ухото ми.

— Добре тогава — отвърнах. — В такъв случай нека е твоя честта да назовеш този кораб.

Фан описа бавен кръг, оглеждайки крилата на нощната птица и огнената й глава, тялото от лунна материя и слънчева воля, всичко това, с което предстоеше да полетим към живота или смъртта.

Той вдигна ръце и копринената му роба засия на лунна светлина.

— Наричам този кораб „Порицанието на Феникса“.

После сведе глава и се отдалечи бавно към своята кабина.

— Странно име — промърмори Жълт заек. — Питам се защо ли се спря на него?

— Едва ли изборът е само негов — отвърнах. — По-скоро е бил подсказан от някой призрак.

Дойде време да се разделим и всеки да се отдаде на своите мисли. Двамата с Жълт заек се качихме на хълма и известно време разговаряхме. Това, което се случи между нас тогава, беше между мъж и жена, затова ще го запазя в тайна.

Когато Арес се показа над борда на нашия нов кораб, следван от слънчевия фрагмент, ние с Жълт заек се разделихме. Аз отидох в новата си навигационна кабина, а тя се спусна при екипажа в затвора, най-безопасното място по време на полет. В началото възрази на предложението ми да остана сам, но аз й посочих, че вече не съществува никаква опасност освен тази от предстоящото изпитание, а в нея едва ли би могла да ми бъде полезна.