Небесни материи - Страница 27

— Всички бригадири горе при мен.

Заместниците на Клеон и Рамоночон се изкатериха на хълма. Видях, че се готвят да ме засипят с оплаквания, и им дадох знак да мълчат.

— Не желая да чувам каквито и да било обяснения. Ще разговарям за това с началниците ви. Нареждам да разчистите всичко долу. Не ме прекъсвайте, не ме интересува колко ще изостанем от плана. Искам в този район да се възцарят ред и безопасност, преди да продължим с каквото и да било.

— Да, командире — отвърнаха и двамата едновременно.

— След това ще изготвите шестчасови поредни смени — динамиците ще са в първата. Ясно ли е?

— Но, командире…

— Попитах дали ви е ясно!

— Да, господарю — отвърнаха те и се върнаха при своите екипи.

Двамата с Жълт заек се отправихме към навигационната кула, докато работниците бавно се разотиваха. Жълт заек размени няколко думи с постовете в подножието на кулата от лунен камък, след това тръгна пред мен и повдигна синята завеса, зад която започваше спираловидната стълба към диспечерската.

Моят главен навигатор седеше превит над писалището, подръпваше струните на лирата с една ръка и чертаеше с въглен в другата върху разпънатия папирус. Таблото, от което всъщност се управляваше корабът, бе предоставено на един от младшите навигатори, млада тиванка на име Хекуба, която не сваляше изплашен поглед от кварцовите прозорчета на приборите.

— Клеоне! — рекох аз, всмуквайки бавно пламъка от сърцето си, както Жълт заек вдишва дима от своята лула. — Трябва да поговорим.

Ръката му трепна и лирата издаде тревожен тон.

— Почти бях успял. Можех да съкратя три дена от времето за полета, а сега изгубих акорда.

Той вдигна глава, за да види кой го е прекъснал.

— Аякс? Какво правиш тук?

Не отговорих на въпроса му и посочих прозореца.

— Да си поглеждал навън наскоро?

Клеон се наведе да отърси въглена от хартията. Черният прах се спусна бавно на пода, после се разпръсна на пътечки по твърдия камък, тъй като кръговото движение на кораба го караше да следва неестествени вектори.

— Нямам никаква вина — рече той. — Просто се придържах към разписанието.

Той вдигна лирата и посочи залепения на стената лист. Беше изписан с познатия безупречен почерк на Рамоночон и указваше точните часове и дни, в които неговите динамици ще работят по различни части на кораба. Ако се съдеше по обстановката отвън, излизаше, че са изостанали с две седмици. За първи път от три години насам хората на Рамоночон закъсняваха с изпълнението на своите планове.

Клеон прегърна лирата и изсвири питагоровите акорди за седемте сфери.

— Моите хора си вършат работата. Опитвах се да разговарям с Рамоночон за неговите работници, но той все повтаряше, че ще се погрижи, а после се връщаше към своите експерименти.

— Защо не ми каза за това?

— Съжалявам — промърмори той сконфузено. — Не исках да те обиждам, командире, но с грозящата те опасност и твоята работа… Решихме, че ще е по-добре да си разпределим останалите задължения, но Рамоночон не се справя никак добре.

— Рамоночон?

— Да, Аякс. Каза, че ще накара хората си да спазват разписанието, но дори не е ходил да ги наглежда.

— В такъв случай трябваше да дойдеш при мен още преди седмици.

— Така е, Аякс.

— Ще говоря с Рамоночон още сега — заявих, опитвайки се да овладея гнева си. — А що се отнася до теб, следващия път, когато се случи нещо подобно, очаквам незабавно да се явиш с доклад в кабинета ми.

— Да, командире.

Напуснах кулата и продължих към лабораторията на Рамоночон. Бях като побеснял, всичко, за което мислех, бе, че приятелят, който винаги ме беше подкрепял, сега бе забравил дълга си към проекта и към мен.

— Командире — рече Жълт заек тихо. — Успокой се, преди да разговаряш с него. Овладей гнева си.

— Какво предлагаш да направя?

— Вече се справи с непосредствените проблеми. Имаш време да се вземеш в ръце и да премислиш това, което смяташ да кажеш.

Стигнахме онази част на хълма, която гледаше към десния борд, и видяхме жълтата колонада на столовата.

— Храна и вино, за да възстановя равновесието си — реших аз.

— Да, командире — отвърна тя.

Дворът на столовата бе почти пуст, едва една десета от масите бяха заети. Повечето от хранещите се бяха от младшия научен състав, но видях и неколцина войници, които в момента не бяха на служба. Те скочиха на крака веднага щом се появи Жълт заек. Приближих се до гранитния павилион на кухнята отзад и поисках пресен хляб и половин печено пиле. Жълт заек накара робинята, която ми поднесе обяда, да го пробва преди мен.

Тъкмо си бях откъснал едно бутче, когато се приближи Федра, тиванка от моя екип. Беше добра ураноложка, но студентските години в Академията я бяха направили твърде предпазлива, за да защитава собствените си идеи.

— Извинявайте, командире. Зная, че сте зает, но се случи нещо странно и не бях сигурна дали не трябва да ви информирам.

— Прекалено много хора се стараеха да не ме притесняват, Федра. — Отхапах от бутчето и се съсредоточих върху вкуса му, за да контролирам гнева си. Беше крехко и топло, кожицата се плъзна надолу в гърлото ми, а на езика си долових познатия вкус на индийски пипер. — Да чуем.

— Миналата седмица главен динамик Рамоночон дойде в архивния отдел и поиска доклада за първата сонда до Хелиос. Дадох му го. На следващия ден началникът на охраната Анаксамандър ми се скара. Каза, че докладът можел да се предоставя само на членове на уранологичния екип.

— Ще проверя тази работа — обещах. Доядох пилето и върнах остатъците в кухнята, за да могат да се използват в лабораторията по самозараждане. За какво ли му беше притрябвал на Рамоночон доклад с десетгодишна давност за изследване на Слънцето? И нямаше ли Анаксамандър по-важна работа от тази да се рови в архивите?