Небесни материи - Страница 28

От столовата излязохме на широката равнина от сияещ лунен камък, която се простираше на четвърт миля от десния ръб на кораба. Това беше най-равната част на „Сълзата на Чандра“, но с твърда повърхност. На това място обикновено се провеждаха церемониалните игри и погребенията. Досега не бяхме имали смъртен случай, но двамата с Езон знаехме, че кражбата от Слънцето няма да ни се размине без жертви. Краищата на равнината бяха украсени с миниатюрни глави на Хермес, поставени върху мраморни пиедестали. Никой от екипажа не знаеше, че в началото на проекта „Слънчев крадец“ двамата с Езон бяхме поднесли дарове с вино и кръв пред бога на крадците и водач на мъртвите.

В другия край на тази неголяма равнина бяха пещерните лаборатории, където бяха настанени моите подчинени. Към тях се влизаше през оформени като могили портали, от които право надолу се спускаха стръмни коридори. Насочихме се към лабораторията на Рамоночон, която беше на най-десния хълм.

Двамата с Жълт заек се спуснахме по стъпалата и се озовахме в озарения от лунна светлина подземен свят на динамиците. Пещерата беше полуцилиндрична като хамбарите в Източна Атлантея. Вратата, през която влязохме, бе разположена на тясната й страна. Централната част на лабораторията беше съвсем пуста, макар че по пода и стените можеха да се забележат следи от огън, както в пирологичната лаборатория на Академията. Покрай едната стена имаше сгъваеми масички, шкафове с хартия, пера и мастилници. Отсрещната стена бе запречена от метални рафтове, на които бяха подредени образци от земни и небесни вещества. Рамоночон седеше до един тезгях при шкафовете, надвесен над нещо. Беше сам. Жълт заек огледа внимателно помещението, сетне ми кимна да влизам.

Рамоночон Вдигна глава, лицето му беше изопнато, покрито с бръчки. Той се изкашля и изтри буза с опакото на ръката.

— Аякс, какво правиш тук?

— Опитвам се да запазя кораба си, преди да се е разпаднал. Твоите хора и тези на Клеон са се хванали за гушите.

Той изви глава.

— И за какво?

— Заради реконструкцията на корпуса.

— О, вината е изцяло моя.

— Само това ли ще кажеш?

— Смятах, че ще мога да оставя работата на моите заместници. Но май ще е най-добре да се заема лично.

Гневът започна да навлиза в сърцето и кръвта ми. Усещах как мислите ми се изпълват с черна жлъч. И тогава го сграбчих и направих, както ме бе посъветвала Жълт заек. Съсредоточих яростта си в тембъра на гласа.

— Главен динамик Рамоночон — подех, мятайки думите като копието на Арес. — Защо не изпълнявате дълга си?

Но гневът ми не го засегна. Той реагира на обвинението ми, сякаш това беше най-обикновен въпрос.

— Заради това — отвърна и махна с ръка към масата.

Върху омазнен парцал бе положен мащабно умален модел на „Сълзата на Чандра“, издялан от лунна материя. Беше прикован към тезгяха с метални скоби, за да не започне да се върти, следвайки естественото си движение. Моделът представляваше дълга една стъпка капка и бе изработен с такива подробности, че различавах не само едри детайли като хълма и амфитеатъра, а и по-дребните като входа към моята пещера. Динамиците правят подобни модели само когато се налага да изучават уникалните двигателни характеристики на някой конкретен предмет.

Двайсетина по-малки тежести, съответстващи на баластните сфери, бяха залепени за дъното, а отгоре се рееха десет огнезлатни топчета, прикрепени към кораба със стоманени пръчки. В задния край, където възнамерявахме да монтираме слънчевата мрежа, беше издълбан жлеб. На масата имаше и широка десет пръста огнеупорна кутия. От вътрешността й се чуваше равномерен приглушен тропот. Мрежа от нишки, тънки като паяжини, се поклащаше във въздуха, теглейки едновременно в три различни посоки.

— Какво е това?

— Модел на слънчева мрежа, вариант Делта. Конструирах го според указанията на Михрадарий.

— Ще призная, че съм впечатлен. Повечето учени намират за трудни и почти необясними идеите на Михрадарий. Съмнявам се, че съществува уранолог, който би могъл да ги претвори в практиката. Аз не бих могъл. Ти как се справи?

Рамоночон не отговори. Той повдигна капака на огнеупорната кутия и извади с пинцета отвътре малка сияеща топка.

— Това — обясни — е модел на слънчев фрагмент. Представлява смесица от разреден огън, лунна материя и късче от Хермес. Изработих го съгласно твоята формула за симулиране двигателните характеристики на небесния огън. Сверих резултатите ти с информацията от доклада на сондата до Хелиос.

Взех топлометъра от масата и го задържах над сферата. Водата в стъклената тръбичка кипна точно за определеното време. Моята формула беше нестабилна, тъй като използваше земен огън и небесни вещества за симулиране на небесния огън, но ако получената смес се поставеше в огнеупорна кутия, щеше да съхрани свойствата си в продължение на няколко дни преди небесната материя да се измъкне навън. Рамоночон уви топката в мрежата, откачи модела на „Сълзата на Чандра“ и закачи мрежата за модела. Мрежата започна да се върти около кораба, прикрепена за миниатюрната макара в жлеба отзад. Истинската мрежа щеше да бъде намотана на двоен скрипец върху вагонетка, но за нуждите на модела и това беше достатъчно.

Рамоночон застана в средата на помещението, пусна модела във въздуха и изтича обратно при нас. Миниатюрната „Сълза“ летя по права линия в продължение на няколко стъпки, както би постъпил и истинският кораб, когато на естественото му кръгово движение се противопоставеше притеглянето на баластните сфери и левитиращите глобуси. Докато миниатюрният кораб пореше въздуха, псевдослънчевият фрагмент обикаляше около него в идеален кръг — веднъж, дваж, три пъти.