Небесни материи - Страница 29

Но през това време мрежата, която го свързваше с кораба, започна лекичко да изостава и нишките й се заизвиваха в пламъка. Огнената топка подхвана своята четвърта обиколка, но се заплете в мрежата и дръпна рязко кораба като огромен кит, повлякъл със себе си рибарското корабче, което го е уловило. Моделът започна да вибрира, докато фрагментът се стрелкаше в различни посоки. В жлеба се образува цепнатина. Дънните тежести се откачиха. Бликна фонтан от сребрист лунен прах, чу се шум на строшен камък и фрагментът се откъсна, отнасяйки със себе си мрежата и задницата на „Сълзата“.

Останалата част на кораба, освободена от необходимостта да поддържа права линия, се изви нагоре и се разби в тавана под акомпанимента на питагоровите акорди за Селена. Запуших уши, за да намаля този пронизителен писък.

Лунен прах се сипеше кротко в лабораторията, подреждайки се в кръгове на пода.

— Вече три пъти провеждах този опит — обясни Рамоночон, опитвайки безуспешно да прикрие тревогата в гласа си. — Първия път корабът обиколи стаята в хаотична спирала, втория път се разби на пода, резултатът от третия беше същият като този, който видяхте току-що. Заключението е неизбежно. Михрадарий използва погрешна мрежа.

Кимнах замислено и поисках да ме запознае с неговите изчисления. Рамоночон ми показа уранологичните формули на Михрадарий и какво е направил с тях, за да определи динамичните характеристики на модела. Моят главен динамик не разбираше особено от уранология, но беше използвал чуждите изчисления като първоначален тласък, въз основа на който бе определил динамичните сили, на които ще бъде подложен корабът.

Прибрах се в моята пещера и прекарах три часа над разработките на приятеля ми. Изводите, макар и неубедителни, бяха доста тревожни. Имаше толкова много места, на които Рамоночон би могъл да интерпретира неправилно изчисленията на Михрадарий, че се изкуших да отхвърля незабавно опасенията му. Освен това не бях забравил за странното му поведение след края на нашата ваканция. Може би нещо му се беше случило… Но какво щеше да стане, ако се окажеше прав?

Върнах се в лабораторията на динамиците и открих Рамоночон, седнал със скръстени нозе на пода. Когато влязох, той вдигна глава.

— Е?

Въздъхна.

— Един от двама ви греши. Но не зная кой.

— Не бих казал, че ти завиждам за положението, в което се намираш. — На устните му трепна усмивка, отговор на моята.

— Погрижи се за реконструкцията — посъветвах го аз. — Ще поговоря с Михрадарий за разрешаването на тази дилема.

Двамата с Жълт заек напуснахме лабораторията и се отправихме покрай могилите към светилището на уранолозите.

— Не вярвам на главния динамик Рамоночон — заяви неочаквано Жълт заек.

— Защото е индиец, предполагам — рекох, обиден от очевидното й предубеждение.

— Не това е причината.

— Кое тогава?

— Защото ти, който си негов приятел, започваш да се съмняваш в него.

Обърнах се и я погледнах.

— И какво те засяга това, капитане?

— Мой дълг е да те охранявам — отвърна тя и докосна дръжката на меча. — От приятели и неприятели.

Сдържах надигащия се гняв.

— И това ти дава право да предугаждаш мислите ми?

— Не — отвърна тя. — Атина ме помоли да наблюдавам лицето ти, докато изучаваше работата на Рамоночон. Изражението ти бе на приятелска загриженост, примесена с недоверие.

В този момент стигнахме входа за лабораторията на Михрадарий и разговорът бе прекъснат за известно време.

Лабораторията на моя главен уранолог е в центъра на селището на учените. Тя представлява куб със стени, високи три метра, заровен дълбоко в корпуса на кораба. Далеч по-малко работно пространство от това на Рамоночон, но Михрадарий беше теоретик, в неговото подземно леговище нямаше опасност от сблъсъци на миниатюрни модели.

Липсата на риск в работата създаваше възможност за по-луксозна мебелировка. Стените му бяха украсени с фрески, посветени на две исторически събития, които всички елинизирани перси дълбоко почитат. Богато украсените фигури пресъздаваха края на Персийската война и момента, когато Ксеркс предава западната трета на Персия под управлението на Атина и Спарта. На това знаменателно събитие бе посветена само една от трите стени, другите отдаваха почит на завладяването на останалата част от Персия от войските на Александър и пленяването на император Дарий. Последната сцена бе изваяна върху лунна скала и оцветена с ярки, прозрачни бои, които придаваха свръхестествено сияние на великия триумф.

Един от асистентите на Михрадарий ни посрещна, докато слизахме, и ни отведе при него. Моят гениален заместник бе надвесен над страници с формули за натиск и баланс при работа с хермески и афродитски вещества, толкова сложни, че щяха да са ми нужни дни, за да вникна в тях.

Той вдигна глава, докато се приближавахме.

— Аякс? — Погледът му се премести към капитан Жълт заек. — Не е ли опасно командирът да излиза навън?

— Опасно е — потвърди тя. — Но е необходимо.

— Рамоночон има проблеми с конструираната от теб мрежа — рекох.

Той присви очи и в тях блеснаха пламъчета.

— Какви проблеми?

Обрисувах му демонстрацията на Рамоночон.

Михрадарий се намръщи и погледът му се замъгли, както ставаше, когато потъваше дълбоко в мисли. Чаках търпеливо.

— Конструкцията на мрежата е безупречна — заяви той накрая. — Рамоночон трябва да е допуснал грешка.

— Един от вас греши — съгласих се. — Но как да избирам между най-опитния динамик и най-надарения уранолог в цяла Симахия?

— Да, наистина имаш сериозен проблем — съгласи се той мрачно.