Небесни материи - Страница 30

— Бихме могли двамата да прегледаме твоите изчисления.

— Командире, без да те обиждам, познанията ти по уранология са твърде специализирани, за да се справиш с подобна задача. Знаеш достатъчно много за небесния огън и прекалено малко за твърдите небесни вещества.

— Имаш ли по-добра идея?

Михрадарий поглади замислено брада и втренчи поглед в мен. Долавях почти осезаемо как работи мозъкът му, преглеждайки всички възможности в търсене на тази, която ще ме задоволи. Миг по-късно той плесна с ръце и се ухили.

— Измислих. Ще подготвя демонстрация, като използвам „Сълзата на Чандра“.

— Няма да излагаш кораба ми на опасност!

— Не се безпокой, командире — рече той и вдигна утешаващо ръка. — Ще направя мрежа с една четвърт от размерите на Делта. Ако Рамоночон е прав, мрежа с подобна големина ще създаде известни проблеми на полета, но нищо, с което Клеон да не може да се справи. Но ако изчисленията ми са верни, не би трябвало да срещнем каквито и да било затруднения.

По онова време идеята ми се стори добра. В края на краищата, реших аз, един такъв експеримент ще докаже недвусмислено истината и ще сложи край на всички съмнения в мен и моя екипаж.

— Колко време ще ти е нужно, за да подготвиш демонстрацията?

Той затропа възбудено с пръсти.

— Три седмици, ако искаш да бъда внимателен.

— Пределно внимателен — рекох аз и напуснах пещерата.

Четири дена по-късно най-сетне се отървах за няколко часа от постоянната опека и присъствие на капитан Жълт заек, когато дойде време за ежемесечната среща на „Нови орфически мистерии“. Бях поканен да постъпя в тази група още преди двайсетина години, малко след като славата за първи път спря поглед върху мен и участието ми носеше спокойствие и увереност през тежките моменти в последвалия период. Сред тристате войници и учени на „Сълзата на Чандра“ имаше само осем новоорфици, между които освен мен бяха Езон и Клеон.

Жълт заек остана да ме чака отвън, докато ние осмината се спуснахме със запалени факли по боядисания в черно тунел с множество странични галерии, използвани от различните привърженици на мистериозни култове. В тази изящно издълбана изкуствена пещера не беше необходимо кой знае какво въображение, за да повярваш, че се намираш дълбоко в недрата на Гея, а не летиш на петстотин мили над нея.

Мистерията започва с това, че всеки от членовете си избира персонаж от легендата за Орфей. Този път аз носех маската на Хадес. Федра играеше Персефона. Езон имаше неблагодарната задача да претвори Цербер, а Клеон бе облякъл мантията на Орфей. Беше прекалено припрян и развълнуван за подобна роля, но можеше да свири на лира, което придаваше известна правдоподобност на иначе несръчното му изпълнение.

Постановката следва почти дословно мита за божествения музикант. Жената на Орфей, Евридика, умира и героят музикант отива при Хадес, за да я спаси. Неговата музика очарова Хадес и богът на мъртвите обещава да върне на Орфей жена му, ако изпълни едно условие. В нашата мистерия това условие и краят на историята са различни от официалната версия. Посвещаването в мистерията изисква от всекиго да се закълне, че никога няма да разкрие тази версия на историята. Това, че впоследствие пристъпих клетвата си, трябва да бъде взето предвид от моите съдници. Но ще стигна до този момент, когато му дойде времето.

След церемонията свалихме маските и тогите и седнахме в озарената от факли галерия, за да пийнем и да си побъбрим. Много важни политически решения в градовете на Симахията се вземат по време на подобни срещи, но на „Сълзата на Чандра“ ние сме малцинство и затова използваме тази възможност да се отпуснем в приятна компания.

Приел ролята на Орфей, Клеон имаше задължението да налива и разрежда виното, тъй като в пещерата на мистерията не се допускаха роби.

Двамата с Езон се настанихме на една кушетка, за да можем да поговорим.

— Искам да те попитам нещо за капитан Жълт заек — рекох.

Той сръбна от виното в купата и повдигна рамене.

— Какво те интересува?

— Защо един спартански офицер служи като телохранител? — подех, давайки най-сетне гласен израз на въпроса, който ме измъчваше от седмици. Не бях посмял да го задам в присъствието на капитан Жълт заек, защото се страхувах, че ще нараня чувствата й. Все още не знаех, че нищо не може да оскърби един истински спартанец.

Езон оглежда лицето ми в продължение на няколко минути. Имаше онзи израз на сериозна съсредоточеност, характерен за всеки потънал в дълбок размисъл спартански възпитаник. Веднъж го попитах на шега дали във военната школа имат курс по мръщене. В отговор той се поинтересува дали в Академията ни четат лекции по сарказъм.

— Запознах се с Жълт заек преди пет години на Олимпийските игри — обясни той. — Тя получи лавров венец по панкратион.

Едва не разлях виното си от изненада. Не бях голям привърженик на Олимпиадата. Постоянните натяквания на баща ми бяха, погубили и малкия интерес, който изпитвах към атлетиката. Но знаех какво е панкратион — бой с голи ръце, без правила. Участниците могат да използват всякакви стилове, техники и хватки, които познават. Смъртните случаи не бяха рядкост по време на състезания. Спомних си смътно вълнението около факта, че преди известно време състезанието — за първи път от векове насам — бе спечелено от жена. След като я бях видял да се бие, вече не се съмнявах, че победителката е капитан Жълт заек, но това не отговаряше на въпроса ми.

— Но защо трябваше да бъде назначена за мой телохранител?

— В заповедта да ти осигуря закрила се казваше, че мога да избера когото пожелая. Посочих най-добрия.