Небесни материи - Страница 31

— Баща ми никога не би приел толкова унизително назначение.

Езон се загледа продължително в трепкащите пламъци.

— Аякс, името на баща ти е вписано в почетния списък на спартанците. Всички членове на генералния щаб са се обръщали към него за съвет. Той беше велик воин и даровит управник…

— Но? — подканих го аз, усещайки, че изречението не е завършено.

— Но той притежава само половината от спартанския дух. Капитан Жълт заек притежава целия.

— Не те разбирам.

— Съжалявам — рече той. — Но не мога да ти го обясня по-добре от това.

Клеон ми поднесе нова купа с вино, което изпих мълчаливо, докато чаках боговете да ми разяснят думите на Езон. Но този път нито едно божество не ми се притече на помощ.

— Благодаря ти, че поне опита — рекох на Езон.

Моят съкомандир ми се усмихна.

— Да имаш други въпроси?

— Да. Защо архонтите са ти предоставили подобна свобода на избора?

— Не зная — рече той. — Но от генералния щаб ми намекнаха, че архонтите смятат Прометеевия проект за жизненоважен за съдбата на Симахията.

— Това е безумие. „Слънчев крадец“ и „Човекотворец“ могат да подпомогнат в много аспекти войната, стига да бъдат завършени успешно, но има твърде много „ако“, а що се отнася до „Оракул“, този проект е чиста загуба на време.

Той кимна и отпи от виното.

— И аз чух същото, Аякс. Не съм твърдял, че го вярвам.

Засмях се на суховатия му спартански хумор и му подадох поднос със смокини.

— Дали Анаксамандър успя да проследи откъде се е взел онзи командос?

Лицето на Езон помрачня и той махна с ръка, че не желае плодове.

— Не, поне засега. Но взех да се питам не се ли нуждаем от нов началник на охраната.

— Има ли някаква друга причина да задържим този?

— Да — отвърна Езон, изучавайки отражението си в купата. — Анаксамандър познава този кораб и екипажа. На новия началник ще са му нужни месеци, за да научи каквото е нужно. Обявих капитан Жълт заек за негов старши командир и освен това следя изкъсо действията му. Дано това бъде достатъчно.

— Известно ли ти е, че се е месил в научната дейност?

— Не и това — призна Езон.

Разказах му за срещата на Федра с Анаксамандър.

— Ще го попитам — обеща той и аз почувствах, че спартанското недоволство ще се стовари с цялата си мощ върху плещите на началника на охраната.

— Благодаря ти — рекох и се облегнах назад, за да се насладя на даровете на Дионис.

Два часа по-късно пожелах лека нощ на всички и поех внимателно нагоре по тъмния коридор. Бях попрекалил с виното и медовината.

Капитан Жълт заек ме чакаше отвън. Спънах се, тя ме улови за ръката и ме задържа. Въпреки силата й докосването й беше леко като перце. Облегнах се на нея и едва не подскочих — кожата й бе студена като лед. Беше стояла отвън, на хладния вятър, докато аз се бях наслаждавал на виното в топлата пещера. Ядосах се на себе си, задето се отнасях с нея като с досаден натрапник. Тъкмо поех дъх да й се извиня, когато чух характерния звук от стрелба на тежкокалибрен вакуумет.

— Залегни! — извика тя и ме събори на гладката лунна скала. Остана права над мен, с вакуумет в дясната ръка и меч в лявата.

Огромна сянка с форма на прилеп закри звездите откъм десния борд — височинно бойно хвърчило, което се носеше право към нас. Оръдията на десния борд изстреляха гъст залп от тетраедри право към корпуса на прилепа. Той се люшна във въздуха миг преди да се разбие на земята.

Още две хвърчила пикираха надолу и профучаха край оръдията, преди да успеят да се прицелят отново. Тези бяха с едночленен екипаж и доколкото ми беше известно, нито можеха да се издигат толкова високо в разредения въздух, нито да летят с такава бързина. Носейки се ниско над сияещата повърхност, те наближиха пещерата на мистерията, но после вероятно ме забелязаха, защото извиха рязко и се стрелнаха към мястото, където лежах.

Жълт заек удари с дръжката на меча основата на вакуумета, изстрелвайки облак тетраедри през разредения въздух на тръбата. Коприненото крило на едното хвърчило се накъса на парцали. Пилотът дръпна към себе си руля, за да избегне сблъсъка, но бе посрещнат от втори залп от оръжието на Жълт заек. Натрошеното му тяло окъпа сребристата повърхност на кораба в кръв.

От казармите наизлизаха войниците на Езон, също въоръжени с вакуумети, и откриха огън по второто хвърчило, но не бяха достатъчно бързи. Коприненият прилеп прелетя над мен и пилотът му скочи, оставяйки хвърчилото да се разбие в скалите. Мъжът летеше право към Жълт заек. Тя извърна меч напред, за да го посрещне и пилотът се наниза на острието, но точно преди духът да напусне тялото му, се прицели с някакъв метален уред в мен. За миг бях заслепен от сребристо и златисто сияние. След това предметът се изтърколи от пръстите му и пилотът се присъедини към своите предци.

Кръвта му капеше върху мен от меча на Жълт заек. Вълна на погнуса се надигна откъм стомаха ми. Но не от кръвта ми се гадеше, нито от виното. Главата ми кипеше, сякаш от внезапна треска. Краката ми бяха като трошливи камъни, не ги чувствах, нито можех да ги помръдна. Усетих надигаща се в гърлото ми жлъчка и повърнах върху моя сияещ кораб.

Опитах се да кажа нещо на Жълт заек, но не можех да промълвя и дума. Тя посегна към мен, опитах да я уловя за ръката, но нощта и хаосът първи ме уловиха в обятията си.

ε

Слънцето ме обливаше с лъчите си. В ръката си държеше огнено копие, дълго, колкото е разстоянието между Земята и неговата сфера, и острието му се забиваше в гърдите ми при всяко тупване на сърцето.

— Крадец! — извика Хелиос в лицето ми. — Посягаш на стадото ми, а?