Небесни материи - Страница 42

Минута по-късно архонтът на Атина вдигна глава и нави свитъка.

— Това е последното обсъждане на проект „Прометей“ — заяви той, извади от гънките на тогата си три папирусни листа и подаде по един на мен, Егист и Кунати. — Ето ви графика на операцията. Искам от вас да го запаметите и да ми върнете листата. Не бива да остане нито едно писмено копие. Всички заповеди до вашите подчинени ще бъдат само устни.

Плъзнах поглед по едро изписания лист и запаметих датите и часовете. Някъде към средата на листа спрях и прочетох още веднъж едно дълго изречение.

— Архонте — заговорих, — моят кораб не може да стигне до Слънцето и да се върне обратно само за четири месеца.

Кройс ме погледна с присвити очи и се наведе напред като змия, зърнала птичка.

— Твоят навигатор ме увери, че ще успеете, ако ви предоставя ареските витла.

Стомахът ми се сви. Клеон не биваше да лъже за нещо толкова важно. Това бе равносилно на нарушаване на Питагоровата клетва. Но от друга страна, помощните двигатели означаваха скъсено време на полет, удобство и безопасност за екипажа.

— Архонте — продължих, — моят навигатор все още не е приключил с изчисленията на нашия маршрут и не е имал време да нанесе корекциите. В този момент не мога да гарантирам с клетвата си, че пътуването ще отнеме толкова време.

Кунати изчурулика едно изплашено „прощавайте“, което привлече орловия поглед на Кройс върху него.

— Архонте — заговори с разтреперан гласец младият мъж. — От техническа гледна точка проектът „Човекотворец“ е почти завършен. В нашата лаборатория успяхме да осъществим спонтанно самозараждане на възрастен псевдочовек, но нашият прототип на воин все още не е напълно готов. На този етап не мога да твърдя, че ще съумеем да го усъвършенстваме, нито че ще подготвим петстотин хиляди самозараждащи се пакета и ще ги засадим в близост до границата на Поднебесното царство за двата месеца, отредени ни в този график. Господарю, съвсем отскоро поех ръководството на този проект и…

Кройс махна нервно с ръка и ни огледа бавно.

— Егисте, обясни им положението.

Мантикологът извади от ръкава си навит папирус. Беше изписан на ръка със странни, разкривени символи и съдържаше неточна карта на планетите.

— Според нашите Делфийски резонатори най-подходящото време за атака е след четири месеца, смятано от утрешния ден. Проверихме тази хипотеза с шест различни прогностични метода и те всички ни отвеждаха при една и съща дата.

Кройс се усмихна и кимна като прилежен ученик. Сякаш това решаваше въпроса.

О, богове, когато настъпи време да съдите Кройс, спомнете си храбрата му младост, полета до Луната, приноса му в динамиката и уранологията, довели до създаването на флотата от небесни кораби и изучаването на сферите. Не забравяйте колко умело ръководеше Симахията в други периоди, но му простете глупостта. Всички велики герои са страдали от заслепяване в един или друг момент. Простете на Кройс задето вярваше, че бъдещето може да се предвиди от науката без намесата на боговете.

— Господарю — заговорих, надявайки се да го убедя с факти там, където теологията се беше провалила. — Не разполагаме с нужните материали за изработването на слънчевата мрежа. Нямаме дори достатъчно припаси за един толкова продължителен полет.

— Вече е уредено. Храна и самозародни припаси ви очакват на Луната. Погрижих се да ви доставят рафинирани небесни материали от Хермес и Афродита. Ще ги вземете по пътя и ще изплетете мрежата, докато летите.

Погледнах към Езон за помощ. Скръстил ръце, той рееше очи към тавана. На картината точно над нас се виждаше Зевс, който вдига Орион от земята и го поставя сред съзвездие от неподвижни звезди. Почти усещах желанието му да полети към тези далечни и примамливи светлици. Но спартанското в него беше твърде силно, за да го надмогне и да изложи поста си на рискове, за да изпълни една безумна мечта. Погледът му премина през Кройс и се спря върху Милтиад по онзи откровен и предизвикателен начин, който бе слагал край на не един хаотичен атински дебат.

— Господарю — чух гласа му, — не мога да разреша на „Сълзата на Чандра“ да напусне толкова рано Земята. Имаме сериозни проблеми с безопасността. Възможно е дори един от старшите ни научни помощници да се окаже предател.

Милтиад се намръщи и изпъчи напред брадичка. Той се обърна към Кройс.

— Безопасността е по-важна от научните ви графици.

— Не можете да го направите! — извика Егист.

Хладните сиви очи на военния командир на Делоската симахия се вторачиха в него.

— Не мога ли?

Егист наведе глава и се сви като повехнало цвете.

— Ще трябва да чакаме девет години за следващия благоприятен ден.

— Или да атакуваме в неблагоприятен — възрази с леден глас архонтът. — Ако бяхте прекарали времето си в изучаване на минали битки вместо в зяпане на кози черва, щяхте да знаете, че има също толкова сражения, спечелени въпреки лошите предзнаменования, колкото и когато те са били „благоприятни“. Благосклонността на боговете не се печели толкова лесно и нито един смъртен досега не е успял да отмъкне от тях познанието за бъдещето.

Егист поклати глава по-скоро натъжено, отколкото ядосано и потърси подкрепа в Кройс, преди да отговори на Милтиад.

— Архонте, тези древни прогнози са били примитивни, псевдонаучни предсказания. Проектът „Гадател“ е строго научно изследване на бъдещето. Той е безброй пъти по-точен от брътвежите на побърканите старици.

Стиснах зъби, питайки се кога ли Аполон ще отмъсти на този богохулник за оскърбленията към неговия оракул.