Небесни материи - Страница 44

— На хълма, господарю — очите на мъжа бяха подпухнали, сякаш не беше мигвал през цялата нощ.

Отправихме се веднага нататък, като пътем подминахме още няколко отряда. Те ни отдадоха чест енергично, облекчени, че виждат отново Езон. Стигнахме площадката на хълма и открихме началника на охраната, в сянката на статуята на Александър да чете някакви документи.

— Доклад за обстановката на кораба! — нареди Езон.

Анаксамандър застана мирно и отдаде чест.

— Командире, на кораба е въведена повишена бойна готовност. Всички части са мобилизирани и разположени на възлови позиции. Резервите са обединени в допълнителни патрули.

Толкова голяма бе увереността му, че е постъпил правилно при извънредните обстоятелства, че той дори не си даваше сметка, че ще изтощи екипажа и ще намали ефективността му.

Езон си пое дълбоко въздух и аз почувствах като топлина от огън яда му заради твърде ревностните действия на неговия подчинен.

— Кажи на хората да се прибират — нареди Езон. — Намали постовете, разпусни допълнителните патрули и дай на всички почивка.

— Да, командире.

— Нещо друго за докладване?

— Да, господарю — кимна Анаксамандър. — Жилищното помещение на затворник Рамоночон е запечатано, но още не съм го претърсил. Предположих, че ще искате да присъствате лично.

Езон се почеса по рехавата брада.

— Съвсем правилно, началник на охраната. Ще го направя още сега. — Той се обърна към мен. — Аякс, какво ще…

— Идвам с теб — прекъснах го.

Езон ме отведе при статуята на Аристотел и ми заговори с тих глас, за да не може да ни чуе Анаксамандър. Над главата ми моделът на Вселената в ръката на героя продължаваше неумолимото си движение, отбелязвайки хода на времето.

— Аякс, събра ти се твърде много, за да си губиш времето с това. Трябва да сме готови за полет другата седмица, ако искаме да спазим графика.

— Езон от Спарта — заговорих с официалния тон, с който един командир се обръща към друг, — не се опитвай да ме учиш какво изисква дългът ми. Ако Рамоночон е виновен, в такъв случай цялата работа; свършена от него по нашия проект, трябва да бъде прегледана от други динамици и ако е необходимо, да се нанесат корекции, за да не пострада корабът. Ако не е, налага се да бъде освободен незабавно, за да довърши започнатото.

— Аякс от Атина, нима не вярваш, че ще изпълня дълга си, що се отнася до това разследване? — попита той, отвръщайки на предизвикателството.

— Вярвам ти, Езоне — отвърнах, посмекчил тона. — Но ти не познаваш Рамоночон толкова добре, колкото аз, нито имаш нужните научни познания, за да можеш да оцениш това, което ще открием там.

Той ме погледна за миг, сетне ме стисна за лакътя.

— Ще ти бъда благодарен за помощта при това разследване — рече. — Но помни, въпросът е от военен, а не от научен характер.

— Съгласен — кимнах и на свой ред го стиснах за лакътя.

И така ние четиримата — моя милост, Езон, Анаксамандър и Жълт заек — се спуснахме по склона на хълма, в чието подножие имаше кръг от къщички с медни покриви, обитавани от старши научните изследователи, отместихме; завесата в преддверието на Рамоночон и се озовахме в пещерата, в която живееше моят приятел и подчинен.

Не бях идвал в дома на Рамоночон отпреди нашата ваканция и останах изненадан от промените, които бе направил след завръщането си. Вместо скъпи гоблени, изрисувани със сцени от „Махабхарата“, стените бяха покрити с обикновени ленени нощни завеси. На мястото на дебелия позлатен килим, бродиран с изкусно преплетени нишки в черно, червено и синьо, намекващи за скрита, сложна и неразгадаема рисунка, подът бе застлан с кафява рогозка от небоядисана папирусна тръстика. Дори меките възглавници с гъша перушина липсваха и вместо тях имаше нагънати завивки.

Но най-изненадващо бе изчезването на четирите дузини статуи на главните индуистки богове, с които Рамоночон бе населил пещерата си.

Покрай предната стена, там, където преди беше олтарът на Шива, сега имаше три големи дъбови скрина. На задната стена, заета доскоро от статуята на Вишну и всички негови аватари, бе поставено малко писалище.

Езон и Анаксамандър отвориха скриновете и започнаха да тършуват систематично вътре. Извадиха дрехи, свитъци, мастилници, пера за писане, четки и други принадлежности, каквито ползва всеки учен. Междувременно капитан Жълт заек дърпаше завесите и търсеше тайници.

Наблюдавах ги известно време, опитвайки се да разбера какво се бе случило в тази стая. Това не беше домът на Рамоночон, когото познавах. Този човек беше тънък ценител на красотата и искрен почитател на изкуството на своята страна. Той събираше с благоговение и организираше изложби със статуи на индуистки божества. Защо се бе отървал от тях? И как го беше направил, без никой да забележи?

— Началник на охраната? — повиках Анаксамандър, който тъкмо ровеше из купчина жълти туники.

— Да, командире?

— Вашите хора наблюдаваха ли Рамоночон, след като се върнахме от почивка?

Лицето му се изкриви в зла усмивка, сякаш винаги беше знаел, че Рамоночон е предател и само е чакал и останалите да го разберат.

— От време на време.

— Случвало ли се е да хвърля нещо зад борда на кораба?

Анаксамандър извади плътен свитък от привързания за колана му калъф. Разви го и плъзна поглед до долу, преди да отговори:

— Възможно е, командире. Тук се докладва, че главен динамик Рамоночон е прекарал няколко вечери на десния борд по времето, когато вие лежахте в болницата. Но моите хора не са посмели да го приближат, нито са го държали под постоянно наблюдение.