Небесни материи - Страница 46

Намерихме го седнал с кръстосани крака на пода. Беше затворил очи, а положените му върху коленете ръце бяха с извърнати нагоре длани.

— Рамоночоне.

Той повдигна клепачи.

— Време е да поговорим.

— Да, Аякс, мисля, че си прав.

Обърнах се към Жълт заек.

— Говориш ли индуски?

Тя кимна.

— Фарси? Етруски? Египетски? Финикийски? Иврит? — изброих дузината езици, които двамата ползвахме свободно и най-сетне открих, че не владее асирийски. Почувствах облекчение, в противен случай, щеше да се наложи да разговаряме на хънанския диалект на Поднебесното царство. Съмнявах се капитан Жълт заек да одобри това, че общуваме на езика на нашия смъртен враг.

— Между свитъците ти се натъкнах на Диамантената сутра — обърнах се към Рамоночон. — Разбирам защо не си пожелал да ми кажеш, че си станал будист.

— В Симахията не гледат с добро око на такива като нас — рече той с покорно недоволство. — Трябва да ме предадеш. Инак може да екзекутират и теб за укриване на будистки симпатизант.

Изпитах гордост, задето нито за миг не се бях поколебал да скрия приятеля си от гнева на Спарта. Преди един век будизмът бе станал толкова популярен в Индия, че беше започнал да разпростира пацифистките си идеи в източните покрайнини на Симахията и в западните райони на Поднебесното царство. Двете държави реагираха по един и същ начин — с екзекуции на хиляди будистки проповедници и монаси. Притежанието на Диамантената сутра и всякакви други будистки трактати се наказваше със смърт.

Но макар поставени извън закона, будистите продължаваха да се опълчват на войната. Никой от тях не би шпионирал в полза на поднебесните, нито би участвал в подготовката на убийство. Ето откъде черпех увереност, че Рамоночон е невинен въпреки обвиненията срещу него, но не можех да използвам доказателствата в негова защита. Единственият резултат щеше да е екзекуция по други обвинения.

— Защо смени вярата? — попитах.

— Трудно е да се обясни — отвърна той. — Никога не съм споделял с теб, но през последните няколко години ме глождеха съмнения, свързани с работата ми. Всички конструирани от мен кораби се превръщаха в машина за убийства. Повтарях си, че е моя дхарма да върша тази работа. Но от три години насам, откакто започнах работа върху „Слънчев крадец“, взеха да ме преследват видения от горящия Хангксу и после, по време на тази ваканция…

Той млъкна, разтвори крака и наведе глава.

— Нека започна отначало. Знаеш ли нещо за чан-будизма?

— Не — отвърнах. — Никога не съм чувал за секта на име чан.

— Била е основана преди петстотин години от будисти и даоисти в граничните райони между Индия и Поднебесното царство.

— Даоисти? Какво общо има будизмът с поднебесната наука?

— Планински даоисти — уточни той. — Те не са учени, а философи. Поднебесното царство гледа на тях, както Симахията на платонистите. Докато бях у дома по време на тази ваканция, се срещнах с един приятел от детството, когото не бях виждал от години — по това време още не знаех, че е бил в Тибет, за да изучава Осмократния път. Разказах му за работата и за моите притеснения и той ме отведе при един учител по чан, който ме запозна с някои основи на даоизма. Помогна ми да прозра опасността, произхождаща от „Слънчев крадец“, като ми доказа, че нарушаваме баланса между ин и ян.

— Виждал съм тези думи в даоистки научни текстове. Какво означават?

— Ин и ян са две на пръв поглед противоречащи си понятия… или сили, макар че и това не е съвсем точно, за да бъдат обрисувани. Най-важното е, че противостоенето им е само привидно. В действителност те действат заедно. Когато са в равновесие, може да бъде следван дао, или пътят. Но не се ли върви по него, смърт и разруха заплашва всички. „Слънчев крадец“ е част от тази разруха.

Не разбрах почти нищо от това, което ми каза, но виждах, че то е много важно за него. Едно обаче не ми даваше покой.

— Щом си почувствал, че не можеш повече да работиш над „Слънчев крадец“, защо се върна на кораба?

— Моите младши динамици можеха да продължат работата и без мен. Надявах се да те убедя да прекратим проекта. Това беше единственият начин да поправя стореното от мен зло, единственият начин да ви спра, преди да сте убили още невинни хора. Но ти се върна с новината за покушенията, със спартански телохранител, донесе и дух на подозрителност. Как да разговарям с теб за преустановяване на работата, без да бъда обвинен, че съм шпионин на Поднебесното царство?

— И тогава реши да смениш тактиката. Опита се да забавиш работата, като ме убедиш, че Михрадариевата конструкция на мрежата е погрешна.

В очите му блеснаха пламъчета.

— Тя наистина е погрешна. Ако използвате мрежата, ще разрушите този кораб.

— Това няма ли да съвпадне с плановете ти?

— Не — отвърна той. — Не само на убийствата трябва да се сложи край, но и на решението за тях. Не разбираш ли, ако премълча грешката на Михрадарий, ще бъда отговорен за твоята смърт и за гибелта на всички останали на кораба.

Вярвах на всичко освен на твърдението, че нещо не е наред с мрежата. Давах си сметка, че не е изключено Рамоночон преднамерено да ми внушава недоверие към Михрадарий, защото без персиеца нямаше начин да завършим проекта.

— Ще направя каквото ми е по силите, за да те освободя — обещах. — Но трябва да продължа работата над „Слънчев крадец“, това е моят дълг, моята дхарма.

— Разбирам — отвърна той. — Въпреки това се надявам да те накарам да промениш възгледите си.

Обърнах се към Жълт заек.

— Да вървим — рекох й на гръцки. Тя кимна и ме последва зад стоманената врата. Изкатерихме се бавно в тунела, излязохме на открито и се насочихме към хълма с моя кабинет. Очаквах да ме попита за какво сме разговаряли с Рамоночон, но тя мълчеше.