Небесни материи - Страница 49

Небето под нас беше безоблачно и виждахме ясно синьото море, скалистите острови и назъбеното крайбрежие на Средиземно море, което се простираше на петстотин мили под корпуса.

— Посейдоне, макар да не плаваме по водите ти, дари ни с благословия — обърнах се аз към морето. — Защото ние сме моряци и носим същите страхове като тези, които порят твоите води. Благослови този кораб и нека прекоси безпрепятствено небето, благослови и моряците, за да се върнат невредими у дома.

Не долових отговор от страна на божеството и погледнах надолу, за да видя някакъв знак, но бяхме твърде високо, за да се различи нещо.

Обърнахме гръб на света и се отправихме с равна крачка към амфитеатъра. Екипажът се бе подредил по пейките, старшият състав отпред, младшите сътрудници отзад и така нататък до най-високите редове, където бяха насядали войниците.

На сцената имаше инкрустиран със злато олтар от червен мрамор, а върху него гореше огън, до който бяха поставени златен купел и остър стоманен нож с халцедонова дръжка. Зад олтара, овързан с дебело въже, стоеше бивол, до него три бели овчици и три черни агнета.

Езон държа бивола, докато му прерязах гърлото с ножа, след което го опекохме на огъня, възнасяйки молитви за успех към Зевс. Почувствах докосването на най-великия от всички богове и благодарността му за оказаната чест. След това пожертвах една овца в името на Атина и усетих познатата й близост, което ми придаде увереност. Езон изгори втората овца в чест на Хера. Не зная какво се случи между него и царицата на небесата, но забелязах, че лицето му става мрачно и напрегнато. После двамата заедно предадохме последната бяла овца на милостта на Хефест, молейки се устройството, от което зависеше успехът ни, да заработи. Втренчихме погледи в пламъците, за да разчетем знаците, но никой от нас не видя и намек за поличба.

Накрая в бърза последователност проляхме кръвта на трите черни агнета в чест на Аристотел, Александър и Дедал — покровителя на небесната навигация. Усещах как героите черпят живот и присъствие от капките кръв, но след като утолиха жаждата си, те си тръгнаха мълчаливо.

Не се налагаше да се обръщаме към екипажа, хората разбираха добре смисъла на церемонията и си даваха сметка, че съдбата на всеки от нас е прищявка в ръцете на боговете. Езон, Жълт заек и аз изчакахме мълчаливо, докато нашите подчинени напускаха бавно амфитеатъра и се отправяха към работните си места. Някои ни поздравяваха с вдигане на ръка, други бяха твърде погълнати от мислите и опасенията си.

Когато и последният присъстващ си тръгна, влязоха роби и се заеха да чистят сцената от кръвта, а ние се прибрахме, за да се преоблечем в ежедневни дрехи.

Половин час по-късно тримата се събрахме отново в подножието на навигационната кула. Божественото присъствие на церемонията все още не ни беше напуснало и това сякаш ни пречеше да разговаряме помежду си. Все така мълчаливо изкачихме витата стълба и влязохме в контролната зала.

Клеон бе окачил окончателния курс на полета на трибуната до пилотското кресло.

— Заповядайте, заповядайте — покани ни той. — Сядайте и си слагайте коланите, защото след малко потегляме.

Тримата се настанихме на подплатените скамейки до задната стена на контролната зала и се завързахме с каиши.

— Готови сме — съобщих на Клеон. Думите ми отекнаха някак странно, сякаш бях напуснал тялото си и витаех из помещението.

— Чудесно. — Той се настани при контролното табло и на свой ред се омота със специално омекотени ремъци. — Приготви се за излитане! — извика в тръбата в долния край на таблото. Гласът му изпълни с мощни вибрации изкуствено сгъстения въздух в тръбата, придавайки на думите оттенъци, които той самият не би могъл да възпроизведе. След броени секунди същият звук бликна от мегафона на покрива на кулата и обходи „Сълзата на Чандра“ от носа до кърмата.

Клеон потърка нетърпеливо ръце, пръстите му потръпваха като на музикант преди изпълнение. Той дръпна една след друга двайсетте къси ръчки на покрива. Чух мъчително стържене от вътрешността на кораба, което ми подсказа, че баластните сфери, висящи под корпуса, сега се прибираха вътре. Малко след това долових и бълбукането на изтичащата от резервоарите баластна вода. Освободен от теглото на водния резерв, „Сълзата на Чандра“ започна бавно да се издига в небето.

Клеон се наведе напред и дръпна другите двайсет ръчки на пода. Мощно свистене като от западен вятър обгърна кораба и прозорците се озариха от ярко сияние, докато двайсетте огнезлатни топки се показаха на пилони от нишите в борда, където бяха държани. Изведнъж нещо дръпна рязко кораба нагоре и ние започнахме да се издигаме по-бързо, макар все още не със скоростта на извисяващ се орел.

Известно време Клеон се поклащаше бездейно на седалката, нашепвайки си Питагоровите рими за полет.

— Сега — обяви той. — Пригответе се за ускорение!

Тръбата отново превърна гласа му в тътен над кораба.

Линия златисти пръчки като копия на фаланга се показа от кърмата. „Сълзата на Чандра“ се наклони едва забележимо напред и въздухът около кърмата се разреди и проясни. Пронизителен вой под корпуса ми подсказа, че огънят изгаря водата във въздуха.

Клеон натисна четирите дръжки вляво и нова редица от бляскави остриета се присъедини към първата. Бяхме притиснати върху облегалките, докато корабът се издигаше все по-бързо в небето. Силата на обратната тяга издърпа душата ми напълно в тялото и аз изгубих всякаква връзка с боговете.

— Вторични витла разгърнати!

Клеон запя хвалебствен химн към Питагор и премести четирите дълги ръчки пред себе си. Този път от кърмата се подадоха мачти с дължина четвърт миля. Огнезлатните тръби сияеха по-ярко от кораба, по-ярко дори от слънцето. Небето се изпълни с жълтеникавомедни отблясъци, картина величествена и завладяваща. Воят прерасна в едва поносим писък.