Небесни материи - Страница 50

— Първични витла разгърнати!

Въздухът стана прозрачен като самите кристални сфери и когато корабът повдигна още малко нос, видях небесата да се разтварят пред мен в цялата си прелест, планети, танцуващи под вечния припев, зададен от Първичния двигател при сътворението на света. Отправих хвалебствия към Уран, праотеца на боговете, и към Зевс, господаря на небесата.

Естествената скорост на „Сълзата на Чандра“ се усилваше стократно заради разреждането на въздуха от ареските витла и ние се отдалечавахме от Земята, следвайки стръмна спирала.

— Най-сетне — чух Езон да шепне. Някой сякаш изсмука въздуха от дробовете ми и натискът върху облегалката се усили. Денят и нощта започнаха да се сменят на всеки пет минути, докато се въртяхме в стремителна орбита към луната.

Летяхме така два напрегнати часа, сетне пред нас се появи светлина, която се превърна бързо в прозрачна стена, изпълваща небосвода — наближавахме непробиваемата сфера, която задържаше Луната на мястото й.

— Прибирам витлата на десния борд — съобщи Клеон и дръпна по две ръчки от всяка група.

Дясната страна на кораба поизгуби от сиянието си и въздухът край борда се замъгли от внезапно възстановената плътност. Наклонихме се рязко, преминавайки на паралелен курс с екватора на сферата, която задържаше Луната. На не повече от хиляда мили над нас виждах на орбита самата Селена.

— Приготви се за сближаване — обяви Клеон. Той прибра първичните и вторични витла от двете страни и разположи третичните ротори на кърмата. Гмурнахме се във внезапно сгъстения въздух и изгубихме набраната скорост. Само след броени секунди забавихме до едва пет пъти по-голяма скорост от естественото движение на луната.

Поех въздух с пълни гърди, щастлив, че най-сетне мога да напълня дробовете си.

— Хермес, господарю на вестоносците, опази ни от тази скорост — замолих се аз. После се понадигнах и подвикнах на навигатора: — Клеоне, екипажът няма да понесе дълго такова натоварване.

Клеон се засмя.

— Зная, командире. Тъкмо затова планирах само по четири часа ежедневен полет. Два етапа от по два часа.

— Добра работа — кимнах.

— Мисля, че бих могъл да се справя и по-добре.

Преди да обясни какво по-точно имаше предвид, пред нас се появи петнистата сребърна сфера на луната.

— Готови за спиране! — извика Клеон и прибра третичните витла, след което насочи носа към широката само пет мили пролука между Луната и кристалната сфера, която я задържаше с непознатата сила на нейното естествено движение. Клеон остави „Сълзата на Чандра“ да легне на орбита непосредствено зад небесното тяло, от чиято материя бе издялан.

— Добра работа, Клеоне — повторих аз, разкопчах колана и протегнах схванатите си мускули.

— Благодаря, командире — отвърна той. — Ще видя какво мога да направя, за да намаля действителното летателно време.

— Разчитам на теб — рекох.

Езон и Жълт заек се освободиха от ремъците и тримата оставихме Клеон да подрънква на лирата, докато проверяваше изчисленията си.

Запалиха сигналните светлини на кораба и откъм Луната се доближиха шейни, натоварени с припаси, както ни беше обещал Кройс. Часовоите в подножието на навигационната кула ни съобщиха, че Анаксамандър се е отправил към хангара заедно с дузина войници, за да провери товарите. Езон също тръгна нататък.

Жълт заек настоя да не доближавам шейните и сандъците, докато не приключи проверката. Искаше да се приберем в моята пещера, но някое от божествата, вероятно самата Селена, ме подтикна да ида до ръба на кораба и да надзърна към изпъстрената с кратери лунна повърхност.

Когато двамата с Жълт заек застанахме при перилата на десния борд, аз зърнах бронзово сияние на повърхността под нас. Макар да не различавах добре подробностите, знаех, че това трябва да е високата двеста стъпки статуя на Артемида, вдигната точно на мястото, където Кройс и Милтиад се бяха прилунили в годината на моето раждане.

Божествена сила докосна мислите ми и изтръгна полузабравен спомен: майка ми ми разказва как на първото пълнолуние след раждането ми ме отнесла в двора на Храма на Ищар и ме вдигнала към Луната: тя погледнала нагоре и помолила нощната перла да дари сина й с хубав живот. Винаги говореше с едва прикрито обожание за това украшение на нощното небе.

Сега, когато гледах надолу, виждах не скъпоценен камък, а изпъстрена с дупки пемза. Толкова много шейни и кораби бяха издълбани от нея, че недокоснатата от човешка ръка Селена от дните след моето раждане бе заприличала на прекарала едра шарка старица. Исках да отместя поглед, но богинята не ми позволяваше, докато Жълт заек не ме потупа по рамото.

— Аякс, какво гледаш?

Божеството се отдръпна и върна контрола върху мислите ми.

— Жертва на войната.

— Има много такива — рече замислено тя.

— Зная, но тази няма да можем да заменим. Чудя се дали няма да изровим всички планети, преди да настъпи краят…

— Не и ако архонтите са прави — рече тя. — Ако „Слънчев крадец“ спечели войната, нуждата от нови небесни кораби ще изчезне. Решението е в твоите ръце.

— Благодаря, капитане — отвърнах благодарен, задето ми беше припомнила, че имам силата да променя нещата.

Доставката и проверката на товара отне пет часа, след което се шмугнахме през отвора в кристалната сфера и се озовахме в отвъдлунното небесно пространство. Многоброен ескорт от кораби и шейни ни изпрати от луната, залпове от сигнали ракети озариха околностите, докато се отдалечавахме от първата сфера, носейки се към сърцевината на Първичния двигател.