Небесни материи - Страница 51

Докато летяхме, слънцето се скри зад Земята, оформяйки конус от тъмнина, в който се намирахме и ние. Външните планети засияха по-ярко, озарени от звездна светлина. Различавах добре кървавочервения Арес и пурпурния Зевс, успях да видя и морскозелената Афродита далеч отвъд десния борд. Но нашата следваща цел, оранжевокафявият Хермес, оставаше скрит зад сянката на Земята.

На следващия ден Езон дойде да ме посети в кабинета и двамата закусихме агнешко с къри, докато обсъждахме въпросите, свързани с предстоящия полет.

Още с влизането той ми подаде един свитък.

— Докладът на Анаксамандър. Претърсил е кораба от носа до кърмата, но не е открил никакви улики за наличието на друг шпионин.

Никой от двама ни не знаеше, че Анаксамандър въобще не се е занимавал с това. Тук ще отворя скоба, за да поискам снизхождение за Езон. Моят съкомандир няма високо мнение за нашия началник на охраната като човек и офицер. Но Анаксамандър винаги бе изпълнявал безпрекословно заповедите. Вярно е, че нерядко действията му бяха лишени от здрав разум, но никога не беше проявявал открито неподчинение. Ето защо, макар сега Езон да се вини за последствията, искам да заявя, че нямаше как да знае докъде ще го отведе сляпото му доверие в Анаксамандър.

Но да се върнем към срещата. Прочетох доклада набързо и го хвърлих на бюрото.

— Езоне, давам ти думата си, че Рамоночон не е шпионин.

— Възхищавам се на твоята лоялност, Аякс, но не забравяй, че нашият първи дълг е пред Симахията. Трябва да се грижим за безопасността на кораба.

— Ще ми позволиш ли да започна собствено разследване? — попитах, давайки си сметка, че на повече от това не мога да разчитам.

— Да, ако се налага. А сега може ли да се върнем към другите въпроси?

— Да, разбира се, благодаря ти.

Първо прегледахме графика на Клеон: една седмица полет до Хермес, още три до Афродита, месец оттам до Слънцето и два месеца обратен полет със слънчевия фрагмент на буксир. Опирайки се на този график, през следващите два часа ние изработихме разписание на екипажа, планирахме няколко учения, променихме часовете за работа на столовата и така нататък. Накрая стигнахме до един от най-важните въпроси: как да повдигнем духа на хората, смутени от опитите за покушение срещу мен, от затварянето на Рамоночон и от внезапното отпътуване от Земята.

Решихме да провеждаме ежеседмични игри за войниците, научни дебати за учените и двуседмични състезания за целия екипаж. След срещата наредихме да разлепят съобщения в столовата и пред спалните. Не зная доколко всичко това щеше да подобри настроението на екипажа, но поне през свободното време мислите им щяха да са насочени другаде.

Ала съдбата определи другояче. Смятах да се посветя на издирването на шпионина, но ми отне цели три дена — половината от полета до Хермес — да разчиствам бюрото си от натрупаните документи. Клеон непрестанно ме навестяваше с предложения и въпроси за това как да спестим някой и друг час от полета. Одобрих някои от идеите му, други отхвърлих като прекалено рисковани. Стараех се да отговарям лаконично, за да не ме въвлече в спорове за небесната навигация. Трябваше да забележа пламъчетата в очите му, докато ме убеждаваше в чудесните предимства на някои дребни корекции на курса.

Ала така и не заподозрях, че нещо в поведението на главния корабен навигатор не е наред, докато на третия ден той не нахлу развълнуван в кабинета ми, рискувайки да бъде посечен на място от моята телохранителка, само задето беше пропуснал да почука.

— Успях — обяви Клеон, без дори да забелязва, че Жълт заек прибира светкавично извадения вакуумет. — Мога да намаля с два дена времето за полет до Афродита, без да увеличавам периода на ускорение.

Вдигнах глава от доклада за поддръжката на вагонетката.

— Това е доста интересно — рекох. — Как смяташ да го направиш?

— Съвсем просто е. — Той подскачаше из кабинета като малко дете. — Достатъчно е да завъртим „Сълзата на Чандра“ на една страна и корабът ще прорязва по-тесен коридор във въздуха.

— Да не си се побъркал? Всички ще изпопадаме през борда — не можех да повярвам, че трябва да му припомням основни принципи на земната механика. — Ще полетим към Земята и ще се размажем върху някоя от кристалните сфери.

Той плесна несръчно с ръце и звукът, който издаде, беше жалък и комичен.

— Но ако се завържем всички?

— Ами добитъкът? Ами водата в резервоара?

Той понечи да отговори, без съмнение бе помислил и за това, но аз го прекъснах:

— Клеоне, спри! Графикът вече е определен. Не се нуждаем от по-голяма скорост.

— Но така ще спечелим време — рече той, пренебрегвайки опитите ми да бъда рационален.

— Не, Клеоне, няма. Не желая повече да се занимаваш с това.

Лицето му се изкриви в гневна маска, той понечи да се хвърли през бюрото и да ме сграбчи, но Жълт заек го улови във въздуха и му изви ръцете.

— Трябва да довърша започнатото. — Очите му пламтяха, дъхът му излизаше на пресекулки.

Едва сега осъзнах какво е станало с него.

— Жълт заек, налага се да го отведем в болницата.

Моят верен телохранител отнесе дърпащия се и крещящ навигатор в болничната пещера, където наредих на един роб да повика Еврип.

— Какво има? — попита старият лечител, след като се появи от една галера за лежащо болни.

— Свръхаерация — нервно разстройство от недостиг на пневма — поставих мигом диагнозата. — Или поне така смятам.

— Наистина? — Еврип повика един санитар. — Донеси ми торба с тежък въздух.

— Да, докторе — кимна робът и хукна към тунела със склада. Върна се след минута с голяма кожена торба, импрегнирана с восък.