Небесни материи - Страница 52

— Пуснете ме! — крещеше Клеон в стоманената хватка на Жълт заек. — Трябва да приключа с изчисленията.

Еврип приближи торбата към носа му и го накара да вдъхне от парите.

Клеон поемаше тежкия въздух на резки, насечени вдишвания. Още след първите няколко движения погледът му се замъгли и той увисна в ръцете на Жълт заек.

— Капитане, ако обичате, поставете го на кушетката за прегледи — рече Еврип и посочи дървения нар в ъгъла.

Жълт заек изпълни молбата, после се върна при мен.

— Какво е станало с него? Никога не бях чувала за нервно разстройство от чист въздух.

— Но е така — обясних. — Чистият въздух толкова прояснява мислите му, че вече може да се съсредоточава само върху един проблем. Всяка идея се превръща в мания — като тази да променя курса до постигане на пълно съвършенство. Но…

— Но какво?

Поех дълбоко въздух, за да проясня мислите си.

— Но това е изключително рядко състояние, а и Гилдията на навигаторите проверява членовете си за податливост към него, преди да ги праща на корабите. Клеон вероятно е бил преглеждан няколко пъти и е издържал успешно тестовете.

Еврип се върна от стаята за прегледи.

— Ще се оправи след няколко часа сън и солидна доза Сангвинично настроение.

— Ще може ли да изпълнява задълженията си? — попитах. Без брилянтното пилотиране на Клеон шансовете за успешна мисия на „Слънчев крадец“ силно намаляваха. Никой от заместниците му не би могъл да управлява огромната машина в близост до слънцето.

— Би трябвало — рече Еврип, — но му оставих торбата с тежък въздух за всеки случай. Освен това някой трябва да го наблюдава през цялото време.

— Бедният Клеон. Когато гилдията узнае, никога повече няма да му позволят да управлява небесни кораби.

Жълт заек гледаше замислено към кушетката.

— Какво ти е на ума? — попитах.

— Че на кораба прекалено много неща взеха да се объркват.

— Какво искаш да кажеш?

— Питам се дали поднебесното оръжие, което предизвика болестта ти, не би могло да бъде причината и за състоянието на твоя навигатор.

— Ако е така — рекох, внезапно вдъхновен, — някой съвсем скоро го е използвал срещу Клеон. Който и да е бил, той е истинският шпионин.

Жълт заек кимна бавно.

— Как да разберем дали причината може да е в оръжието? — попита тя.

— Като попитаме — отвърнах и сърцето ми запърха. Капитан Жълт заек, моята чистокръвна спартанка, щеше да ми помогне да заловим шпионина. — Ела с мен в затвора.

Поднебесният доктор се казваше Ци Лян Ксу. Държаха го в постоянно озарената от лунна светлина килия, откакто ми беше спасил живота. Даваха му вода и храна, но никой не разговаряше с него.

Когато влязохме, той ме изгледа с тъжните си подпухнали очи, насълзени и раздразнени от постоянната светлина. Възрастното му лице бе насечено от бръчки на тревога и болка, приличаше на нещастниците, пратени да изкупват вината си в царството на Хадес.

— Какво ви води при мен, жалкия затворник? — попита той на бавния си гръцки.

— Имам няколко въпроса към многоуважавания доктор — отвърнах на хънански. Очите му се разшириха от изненада, но той побърза да ги присвие заради блясъка.

Капитан Жълт заек ме потупа по рамото и ме повика в другия край на килията.

— Не ми каза, че говориш езика на поднебесните — прошепна тя на ксерокски.

— В Академията го учим — обясних. — Но само тези от нас, които се опитват да вникнат в тайните на вражеската наука.

— Смятах, че Академията няма кой знае какъв напредък в тази насока.

— Така е — съгласих се. — Но се опитваме. Няма атинянин, който да признае, че не го бива да възприема новите познания.

Върнах се при доктор Ци.

— И какво иска господарят от окаяния затворник? — отговори той на същия език.

Облегнах се на стената на пещерата и се почесах по брадата. Погледът на лечителя се премести с копнеж върху сянката, която хвърляше тялото ми. Питах се от колко време е тук, напълно лишен от успокояващия мрак.

— Тази болест, от която ме излекува — заговорих. — Дали оръжието, което я предизвика, може да доведе до нервно разстройство от недостиг на пневма?

— Това пък какво означава? — повдигна учудено вежди той. — Как е възможно някой да се разболее от чист въздух?

Описах му състоянието на Клеон.

— Няма такава болест — заяви той с увереността на опитен преподавател. — Вашите примитивни доктори са глупаци, щом смятат, че може да съществува.

— А ти какво обяснение би дал?

— Вашият пилот е обезумял, бил е прокълнат от дух.

— Абсурд. Клеон е твърдо вярващ питагореец, духовете не могат да му причинят зло. Не става въпрос за божествена намеса, а за човешко действие.

— Щом многоуважаваният господар смята така… — отвърна доктор Ци и остави изречението незавършено.

Реших, че само си губя времето, и се обърнах, за да си вървя. Но Атина ме спря и ме накара да погледна моя пленник, който продължаваше да гледа отчаяно в сянката ми. Тя ми прошепна, че мога да науча много неща от този човек, дори да не знае нищо за болестта на Клеон.

— На борда има шпионин — заговорих. — Какво знаеш за него?

— Какво би могъл да знае един безполезен затворник? Бях докаран тук, за да излекувам почитаемия господар, а за награда ме затвориха в клетка с постоянна светлина, без никаква възможност да поспя.

— Помогни ми да уловя шпионина и ще поставят завеси на стените.

— Как може един презрян затворник да ви помогне за такова нещо?

— Не зная. Но само така ще получиш жадувания сън.

Нека призная, че не се оправдавам, задето принуждавах един старец да престъпи честта си. Но дългът към моя другар стоеше по-високо.