Небесни материи - Страница 59

Още наши войници тичаха към хълма, за да подсилят Езон и Жълт заек тъкмо когато поднебесните се приземиха на двора. Двете страни откриха огън незабавно и въздухът се изпълни с тетраедри и звезди. Жълт заек уби четирима вражески войници със своя вакуумет, преди да ни доближат, след което ги посрещна с оголен меч.

Тя промуши един нападател в шията и отстъпи назад, за да застане между мен и другите трима. Езон се изправи до нея и простреля втори противник със спартанско хладнокръвие и точност.

Един от поднебесните извика позната дума на своя език:

— Кръв!

Четирима войници, които досега стояха на известно разстояние, метнаха четири големи звезди към Езон. Моят съкомандир ги видя отдалече, хвърли се на земята и започна да се търкаля настрани, но поднебесният, който беше издал заповедта, насочи чи-копието си към летящите звезди. Вместо да профучат на безопасно разстояние над Езон, те извиха по невероятен начин насред въздуха, стрелнаха се надолу и го пронизаха в главата и гърдите.

Изкрещях името му и понечих да се втурна през двора към поднебесния, издал заповедта, но Жълт заек ме бутна встрани и простреля противника в сърцето. Той се строполи безшумно като Езон.

Най-сетне пристигнаха подкрепления — наши подкрепления, слава на Арес и Атина. Те изтикаха поднебесните от хълма с координирани залпове на тетраедри. Хукнах към Езон и се надвесих над него. Все още дишаше, но очите му бяха затворени и пулсът му беше съвсем повърхностен. Жълт заек нареди на войниците да образуват защитна линия около хълма. След това със спокойни и методични движения свали шлема и бронята на Езон, извади звездите от тялото му и превърза раните.

Припомняйки си не без усилие, че имам и други задължения, аз се надигнах, за да проверя как върви битката. Драконът беше достигнал до носа на моя кораб и там описваше невероятни въздушни фигури, за да избегне залповете на носовите оръдия. Устата му отново забълва огньове и амфитеатърът се обви в пламъци. Като по сигнал малките хвърчила изоставиха единичните битки и се обърнаха да последват майка си, събирайки се около навигационната кула.

— Пазете кулата! — извиках от хълма на войниците. — Спасете Клеон!

Но опасенията ми се оказаха излишни. Още докато виках, покрай десния борд се появи златиста линия, разреждаща въздуха, в който се разпъваха нашите първични витла. Жълто сияние обгърна борда на кораба, когато от цепнатината се подадоха десет левитиращи сфери. Гласът на Клеон отекна до всички краища на кораба:

— Дръжте се здраво!

— Жълт заек, донеси Езон! — закрещях веднага щом осъзнах какво възнамерява да направи Клеон.

Теглен от внезапно разредения въздух, „Сълзата на Чандра“ описа полукръг и сега палубата бе разположена перпендикулярно на земната повърхност. Въртящият се корпус помете малките хвърчила като мухи и заби десния си борд в главата на дракона. Бамбуковият скелет на летящото устройство се разпадна под огромната тежест на извиващия се лунен камък.

Лишени от масата на лунната скала, която да ги удържи, десетина членове на нашия екипаж се озоваха във въздуха. В продължение на няколко секунди те останаха да висят безпомощно, след това ги повлече неизбежното притегляне и те паднаха през борда. След броени минути телата им се размазаха върху сферата на Афродита, опетнявайки чистотата на богинята. Аз също щях да полетя, ако не беше Жълт заек, която се пресегна и ме улови — силата й удържа и мен и тялото на Езон.

Колкото и да бе невероятно, корпусът на дракона висеше като забоден в пространството, удържан от мистериозната сила, която му позволяваше да лети в разрез със законите на физиката, но скоро тази сила изглежда се изчерпи и полуразкъсаният дракон полетя право надолу в разредения въздух, прекърши се в едно от витлата и се присъедини към децата си под формата на небесна пихтия.

След като се справи с врага, Клеон прибра сферите на десния борд и изтегли тези на противоположната страна. Корабът се залюля, сетне изравни полет. Клеон бързо прибра всички сфери и витла в тялото на „Сълзата на Чандра“, преди да сме се обърнали на другата страна.

Двамата с Жълт заек напуснахме спасителните околности на статуята и отнесохме Езон в болницата на Еврип през сребристото поле, покрито със стоманени късове, коприна, кръв и кости. Тунелът към болницата бе претъпкан от ранени войници, за които вече се грижеха лекари и роби. Двамата с Жълт заек си проправихме път през тълпата и достигнахме хирургичната галерия.

— Еврипе! — извиках аз.

Докторът веднага се появи откъм операционната.

— Погрижи се за Езон! — наредих.

— Незабавно, командире.

Старият римски доктор нареди да отнесат Езон в кабинета, където се зае мрачно за работа. Беше участвал в твърде много битки, за да си губи времето в приказки.

Той положи тялото на командира върху мраморен блок, покрит с дебел вълнен плат. Първо му инжектира едно перо, пълно със Сангвинично настроение, и почака, докато дишането му се регулира. След това от чекмеджето отстрани на мраморния блок извади два гумени маркуча, завършващи с огнезлатни връхчета, размота импровизираните превръзки, които бяхме поставили с Жълт заек на гърдите на Езон, и обгори раните с бързи докосвания на иглите, а във въздуха се вдигна дим с мирис на изгоряла плът.

Еврип прикри големите рани със самозародна човешка кожа и ги поля със Сангвиничен разтвор, за да ускори процеса на заздравяване.

Едва тогава махна превръзката от главата и огледа отворите в черепа на Езон.

— Как е той? — попитах, неспособен повече да издържам на неговото мълчание.