Небесни материи - Страница 62

Напоих вълнения къс с вода и изстъргах боята от очите на богинята, докато отдолу се показа бял мрамор. С всяка ослепяла по този начин статуя усещах как близостта на Атина се отдръпва както от двора, така и от кораба. Но за мое голямо облекчение все още чувствах благословената богиня в сърцето си. В края на церемонията изгорих вълненото парче в огъня, запален от маслинови клонки. Едва когато въглените изгаснаха напълно, аз позволих на робите да изровят статуите от земята и да ги отнесат долу в склада, където щяха да бъдат опаковани и прибрани в сандъци до завръщането ни на Земята и до тяхното окончателно погребване.

Малко след това при мен дойдоха инженери, за да ми съобщят, че кабинетът ми е заплашен от срутване и повечето документи в библиотеката са изпопадали през борда. Обвиних съдбата, задето единствената запазена постройка на хълма беше кабинетът на Езон, в който сега се бе настанил Анаксамандър. Наредих на робите да пренесат всички свитъци от моя кабинет в пещерата и пратих вестоносец до началника на охраната, за да го осведомя, че отсега нататък ще работя долу.

Двамата с Жълт заек се прибрахме в моя дом, който също бе понесъл известни щети по време на битката. Съборени мебели, всички свитъци изпопадали от нишите и разпилени на пода, моят стол и леглото — строшени. Почакахме търпеливо, докато робите оправят бъркотията и заменят счупените мебели със здрави.

Исках да разговарям с Жълт заек, но Атина изпълваше мислите ми изцяло. Богинята не ме остави, докато не заспах, напълно изтощен от премеждията. Същата нощ отново сънувах, че съм делфин, който плува сред силни океански течения.

Събудих се от острия вкус на разреден въздух и лекото потрепване на пода, което означаваше, че корабът се движи под напора на третичните витла, не твърде бързо, но достатъчно, за да затрудни придвижването по борда.

— От колко време летим? — попитах Жълт заек, която, разбира се, беше будна, облечена с ризница и ме наблюдаваше от своя пост зад стълбата.

— Клеон обяви да се приготвим за ускорение преди два часа. Мислех да те събудя, но ти се мяташе насън, сякаш беше в прегръдката на някой бог, и не ми се щеше да попреча на общуването ви.

— Оказваш ми голяма чест — отвърнах и докато се надигах от леглото, забелязах лека усмивка да играе на устните й. Беше доловила всички значения на думите ми.

Тя ми подаде командирската тога и аз я облякох, след което се отправих предпазливо по наранената повърхност на „Сълзата на Чандра“ към навигационната кула на Клеон. Корабът продължаваше да се люшка и подскача и с това още повече затрудняваше придвижването ни.

Когато заобикалях предния край на хълма, забелязах, за мое удивление и ужас, че голяма група роби и инженери разчистваха останките от амфитеатъра и откарваха отломъците с левитиращите колички. Опитни мъже, привикнали да носят тежки бъчви с вода и напитки при всякакви обстоятелства, се поклащаха неуверено на краката си, докато разглобяваха запазения отсамен край на сцената.

— Прекратете работа! — провикнах се аз. — Оставете инструментите и се махайте оттук!

Десетникът вдигна глава, за да види кой издава заповедите, откри, че съм аз, и веднага изведе хората си от паянтовите останки. И тъкмо навреме. Силно пострадал от драконовия огън, един от горните редове се прекатури и рухна, вдигайки огромни облаци прах върху сцената, на която допреди миг имаше работници.

— Кой ви нареди да го правите? — попитах.

— Смятахме, че сте вие, господарю — отвърна десетникът. — Клеон каза, че ни предава заповедта на командира.

„Анаксамандър!“ — помислих си аз.

— Никакви ремонтни работи по време на полет — ясно?

— Напълно, господарю! Да го предадем ли и на другите групи?

— Какви други групи?

— Тези, които работят върху витлата.

— Витлата! Приберете тези хора незабавно на борда!

— Ще бъде изпълнено, господарю.

Хората започнаха да се разпръсват и ние двамата с Жълт заек продължихме мъчителното придвижване към навигационната кула. Пазачите при входа ми отдадоха чест и се поинтересуваха за състоянието на Езон. Поклатих глава и влязох в светилището на навигаторите.

Открихме Клеон настанен в командното кресло. Гледаше към десния борд и лъщящата фаланга от третични витла и си подсвиркваше питагоровата таблица.

— Клеоне! Защо ускоряваме?

— Аякс? Какво? Смятах, че е с твое разрешение… искам да кажа… Михрадарий намери афродитска материя за мрежата сред останките. Каза, че няма смисъл да чакаме повече. След това се появи Анаксамандър. Заповяда ми да се отправим незабавно към Хелиос. Каза, че трябва колкото се може по-скоро да се отдалечим от Афродита. Помислих си, че това са твои заповеди и той само ги предава.

Поех дълбоко въздух и се опитах да изтръгна ноктите на гнева от гласа си.

— Клеоне — подех, — смяташ ли, че бих издал заповед за извършване на ремонтни работи по време на полет?

— Не бих си го и помислил. Но Анаксамандър ме попита дали е възможно и аз казах, че не е изключено.

— А осведоми ли го колко души ще загинат или ще пострадат сериозно по време на разчистването на останките и ремонта на витлата?

— Да, но той отвърна, че това е военна операция и е напълно естествено да се очакват жертви. Отново повтарям, смятах, че всичко това става с твоето знание и одобрение.

— Само че не е така. Отсега нататък искам да координираш всяка заповед на Анаксамандър с мен.

— Слушам, Аякс. Какво да правя сега?

— Спри двигателите и прати ремонтните групи по обектите.

— Благодаря, командире. — Клеон се надвеси над широкия отвор на медната тръба. — Приготви се за спиране!