Небесни материи - Страница 63

Той прибра третичните витла и корабът постепенно легна в дрейф на петстотин мили над сферата на Афродита.

— Аякс — заговори смутено Клеон. — Какво да кажа на Анаксамандър, ако се появи с нови заповеди?

— Кажи му, че не си на негово пряко подчинение!

— Да, Аякс — отвърна Клеон и аз долових в гласа му страх.

Двамата с Жълт заек напуснахме кулата и се отправихме към кърмата. Нарастващото стържене в стомаха ми напомни, че не съм ял отпреди атаката, и след като заобиколихме хълма, ние се отправихме към столовата.

Дори там обслужването не беше на предишното ниво. Неколцина от робите бяха пострадали сериозно, освен това бе разрушен и тунелът, който водеше към кухнята. Трябваше да се задоволя с комат вчерашен хляб, пилешко и с няколко изсушени фурми. Жълт заек похапна студено сърнешко и плодова каша.

Бяхме приседнали на две срещуположни скамейки и докато похапвахме, разменях по някоя дума с тези, които влизаха, за да проверя как е настроението. Някъде към средата на този импровизиран обяд откъм хълмовете тичешком се появи войник, който спря при моята пейка и ме заговори, без дори да отдаде чест.

— Командир Анаксамандър иска да ви види веднага!

„Командир Анаксамандър?“

— Предай на началника на охраната Анаксамандър, че ще го навестя при първа възможност.

— Той каза незабавно! — повтори мъжът, сетне се сепна. — Господарю…

Жълт заек остави ножа в чинията, изправи се и застана между мен и войника. Той пребледня и отстъпи назад.

— Командир Аякс каза, че ще го навести, когато може — произнесе тя с глас, който би смразил огън.

Едри капки пот избиха на челото на войника.

— Заповядаха ми да го отведа незабавно.

— Не бива да се сърдим на този войник, капитан Жълт заек — обадих се аз, подчертавайки ранга й. — Той само изпълнява заповеди.

Махнах на един от робите, който ми поднесе вода, за да си умия ръцете. Докато го правех, войникът ставаше все по-неспокоен. Но не посмя да промълви нито дума под студения, втренчен поглед на Жълт заек.

— Е, да тръгваме — обявих. — Време е Анаксамандър да научи докъде се простира властта му.

Двамата с Жълт заек последвахме пратеника към хълма. Повечето отломки бяха разчистени, но никой не работеше в библиотеката и моя кабинет.

Анаксамандър седеше на дъбовия стол на Езон зад масивното бюро в неговия гранитен кабинет и пиеше от купата на Езон, украсена с рисунки от брака на Гея с Уран.

— Свободна сте, капитан Жълт заек — обяви той, без да ме поздрави или да покаже, че ме е видял.

— Не — отсече тя.

Едва сега той вдигна глава и на орловото му лице се изписа изненада от тази проява на неподчинение.

— Капитане, дадох ви пряка заповед като военен командир на „Сълзата на Чандра“.

— Заместник-командир Анаксамандър — отвърна тя. — Не съм член на командния състав на този кораб. Ако бях, като спартански офицер, сега аз щях да седя зад това бюро, а не вие. Моите заповеди идват пряко от архонтите и само те могат да ги отменят.

Лицето на Анаксамандър се изкриви от гняв при това явно натякване, че не е чистокръвен спартанец. Той премести погледа си върху мен и понечи да заговори, но аз го прекъснах:

— Анаксамандър, зная, че никога преди не си заемал команден пост, и затова нека да изясним някои недоразумения. Клеон е мой подчинен, така че няма да му даваш заповеди. Освен това аз решавам кога ще полети корабът и кога да се извършват ремонтни работи.

— Бяхме нападнати — припомни ми началникът на охраната. — Трябваше час по-скоро да се отдалечим от Афродита.

— Длъжен беше да го обсъдиш с мен! Така функционира двойното командване, още откакто е била основана Делоската симахия. — Видях, че се готви да ми отговори, но не му дадох възможност. — И още нещо, заместник-командир. Според протокола, ако искаш да се срещнеш с мен, пращаш роб вестоносец с молба, а не войник със заповед. А сега, за какво настояваше да разговаряш с мен?

— По някои военни въпроси — промърмори недоволно той.

— Много добре — рекох и седнах на стола пред бюрото му. — Да чуем за какво става дума.

Той побутна един папирус през бюрото.

— Подпиши това и си сложи печата.

Прегледах документа, навих го и го хвърлих на пода.

— Няма да ти позволя да екзекутираш Рамоночон — заявих спокойно.

— Твърде много войници загинаха заради този предател.

— Рамоночон няма нищо общо с това — възразих с уверен глас. — Той беше в затвора, когато атакуваха кораба.

Началникът на охраната се облегна назад и ме изгледа кръвнишки.

— Защо продължаваш да защитаваш този изменник? — попита той.

— Жалко, че не разбираш причината — аз се надигнах. — Срещата ни приключи.

Излязох, следван от Жълт заек.

— Сега какво? — попита моята телохранителка.

— Трябва да разговарям с Михрадарий.

Открихме персиеца в монтажния конвейер на слънчевата мрежа. Наблюдаваше как хората му товарят бали с афродитска материя в плетачните машини, където от нишките щеше да бъде изтъкана връв за слънчевата мрежа. Веднага щом в другия край на машината се появиха първите зеленикави върви, Михрадарий нареди на двайсет плетачи да ги завържат към вече готовите части от селенска и хермеска материя и да ги приберат в големия метален сандък до вагонетката.

— Ела с мен — рекох на Михрадарий, след като приключи с наставленията.

— Командире, не може ли да почака? Искам да се уверя, че ще направят всичко както трябва.

— Веднага!

Той се извърна и ме погледна с учудено повдигнати вежди.

— Да, командире.

Отдалечихме се толкова, че работниците да не чуват гласовете ни.