Небесни материи - Страница 67

— Но не се ли страхува от действията на истинските шпиони? — попита Рамоночон.

Погледнах въпросително Жълт заек, но тя само поклати тъжно глава.

— Той е уверен, че истинският шпионин е заловен. Има пред вид теб. Сега според него остава само да довърши успешната реализация на проекта „Слънчев крадец“ и да те предаде на съд, а нас двамата да освободи от длъжност. Уверен е, че славата, спечелена от „Слънчев крадец“, ще бъде достатъчна, за да му простят дребните провинения. Мислите му са обладани от една-единствена мечта — висока девет стъпки синя статуя на централния площад в Спарта, до каменните изображения на Ликург, Леонид и Александър, извърнати към портала на военната школа. — Тя затропа замислено с пръсти по празната си ножница. — Греши, разбира се. Когато се върнем, архонтите ще го осъдят на смърт за узурпирано на властта, а името му ще бъде изтрито от армейските списъци.

— Има едно нещо, което пропусна в този блестящ анализ — рекох.

— И кое е то?

— Че не всичко това е родено в главата на Анаксамандър. Съветва го истинският шпионин — Михрадарий.

Думите ми я накараха да трепне.

— Един атински учен?

— Мисля, че Аякс е прав — обади се Рамоночон. — Михрадарий не е човек, който би допуснал детинска грешка, когато става въпрос за уранология. Според мен онази демонстрация беше фалшифицирана.

— Как е възможно да фалшифицира очевидни неща? — попита го Жълт заек.

— С помощта на поднебесни инструменти, предполагам — рече Рамоночон. — Вероятно е използвал устройството, което открихте при мен, когато ме арестувахте. Но нямам представа как се е научил да го използва.

— Не е било необходимо — отвърнах и му разказах за тайните пътници на борда.

— Защо му е трябвало да фалшифицира изпитанието на проекта? — попита Жълт заек.

— За да може да разруши кораба с опасната слънчева мрежа — отвърна Рамоночон.

Кимнах в знак на съгласие.

— Атаката и покушението срещу мен целяха само да ни отвлекат вниманието, докато Михрадарий подготвя начин да провали плановете ни.

— Разбирам — промърмори замислено Жълт заек. Тя скръсти ръце, затвори очи и се върна към превъплъщаването си в Атина Нике. — Командире, при така стеклите се обстоятелства се налага да избягаме.

— Съгласен съм. — Надигнах се и произнесох с глас, в който вложих цялото си умение да командвам. — Капитан Жълт заек. — Тя се изправи и отдаде чест. — Спасяването на затворници е въпрос от компетенцията на военните. Като старши спартански офицер, възлагам ви задачата да осъществите този план. Двамата с главен динамик Рамоночон се поставяме на ваше разположение по време на предстоящата операция.

— Благодаря за оказаната чест, командир Аякс — отвърна тя. — Кълна се пред Хера, че ще изпълня възложената ми задача.

През следващите два дена Жълт заек ни накара да заделяме по-голямата част от водата, която тъмничарите ни даваха с оскъдната храна. Събирахме я в ножницата, която недалновидните тъмничари й бяха позволили да задържи.

— В спартански затвор — обясни ни тя — щяха да ни съблекат голи и да ни сипват вода през малък отвор на тавана. Оттам е доста по-трудно да се избяга.

— А ти би ли могла? — попитах.

— Никой не може да завърши училището за командоси, без да се е научил — отвърна тя и пламъчетата в очите й ме изпълниха с увереност.

През дните на нашия плен тъмничарите нито веднъж не отвориха вратата от страх да се изправят лице в лице с пленен спартански офицер, а ни подаваха храната и водата в дървени купи през подвижен метален капак на вратата. На няколко пъти се опитвах да ги заговоря с надежда да открия пролука в наложената от Анаксамандър строга изолация. Но очевидно за тъмничари бяха пратени хора, лично предани на началника на охраната. Предполагах, че той съзнателно е отстранил всеки, който би могъл да бъде заподозрян в симпатия към мен. Започнах да се питам докъде се простира властта му над моя кораб.

След като ножницата се напълни, Жълт заек премина към изпълнение на плана, който бе подготвила с помощта на Хермес. Тя извади от кесията си малката огнекутийка, с която разпалваше лулата си, изгаси пламъчето и изчегърта миниатюрното парченце огнезлато под капака. С лабораторна прецизност откъсна дълго парче от кожените си наколенки, нави го на тръба и залепи краищата с парченца от пълнежа на сандалите си. След това постави огнезлатното късче в тръбата и почака, докато въздухът вътре се разреди.

— Нещо като водния свредел? — досетих се аз.

Тя кимна.

— Моите сънародници обичат да казват, че каквото и да създаде Атина, Спарта ще го използва за военни цели.

За първи път в живота ми тази поговорка ми хареса.

— А сега — прошепна тя — искам да подхванете шумен спор. Един от онези ваши разгорещени дебати, към които академиците са толкова пристрастени.

Започнахме с нормални гласове, обсъждайки абстрактни въпроси от небесната динамика, и постепенно повишихме тон, докато накрая си крещяхме на висок глас формули и дефиниции.

През това време Жълт заек коленичи до вратата и изсипа съдържанието на ножницата през импровизирания свредел. От другия край бликна пара под налягане и се удари в стената, в която бяха забити пантите. Блещукащи късчета лунна скала се разхвърчаха из помещението като мънички снежинки. С Рамоночон продължихме да крещим, докато и двете стоманени панти се оголиха напълно. Жълт заек остави свредела и се зае безшумно да вади болтовете от пантите.

Когато приключи, ние с Рамоночон постепенно се усмирихме и дори стигнахме до съгласие по въпрос, по който никога не сме били на единно мнение.