Небесни материи - Страница 80

— Жълт заек, благодаря ти — рекох и когато отново погледнах към тримата, вече Атина владееше мислите ми. Михрадарий щеше да умре, независимо дали ние ще се върнем на Земята или не, но не виждах смисъл сега да издавам тази заповед. Миджима и Фан бяха опасни, но и двамата бяха изпълнили дълга си към своята империя. По-справедливо би било да загинат в битка, отколкото да бъдат екзекутирани. Вярно, да оставя японеца жив означаваше да подхвана опасна игра, но аз знаех, че ако наредя смъртта му сега, ще изгубя много от хората си, а ми трябваха всичките. Щях да успокоя неотмъстените призраци на умрелите с жертвоприношения веднага щом мога.

— Никакви убийства повече — рекох на Жълт заек и тя го прие като заповед.

Рамоночон седеше на няколко крачки от нас и ме гледаше настойчиво. Не говореше ксерокски, но по въпроса, който ми зададе, разбрах, че знае какво се е случило с мен.

— Значи реши, че ние ще живеем?

— Да — отвърнах и едва тогава осъзнах, че наистина съм го решил.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Нуждаем се от вода — отвърнах. — Някакви идеи откъде да я получим, главен динамик?

Рамоночон се стресна за миг от официалното обръщение, но се взе в ръце и видях, че се е замислил дълбоко. След няколко минути заговори отново:

— Можем да направим пустинен колектор за вода, каквито имат в Индия и Сахара. Ще завием една бъчва с одеяла, а отгоре ще поставим решетка с огнезлато. Въздухът ще се разрежда и ще отделя влага, която ще се просмуква през одеялата в бъчвата.

— Това едва ли ще се получи далеч от Земята — възразих. — Тук въздухът е твърде сух. — Но изведнъж Атина ме озари с вдъхновението си. — Сандъци! — възкликнах аз.

— Какво? — погледна ме Рамоночон.

— Дървени сандъци! В дървото се съдържа известно количество влага. Достатъчно е да отделим земната субстанция. Можем да ползваме сребровъздух и огнезлато. Кловикс!

— Да, командире? — попита той.

— Донеси от склада всичкото огнезлато, с което разполагаме. И накарай да демонтират сребровъздушните ленти от облицовките на слънчевите колектори. Освен това ще ни трябват вълнени одеяла, големи празни бъчви и малко дърво от строшените сандъци.

— Значи ще имаме вода, командире? — очите му се озариха от надежда. — Ще оцелеем ли?

— Да — отвърнах.

— Не — възрази Миджима, прорязвайки въздуха с тази сричка, сякаш беше използвал острие.

— Миджима! — скастри го Фан. — Остави ги да работят. Водата само ще удължи още малко агонията им.

Японецът погледна към стария даоистки учен и потрепери, сякаш хладни ръце бяха докоснали плещите му. Постоя така за миг в търсене на решение, сетне склони глава и се отправи към другата страна на хълма.

Жълт заек ме погледна въпросително.

— Дръж го под наблюдение — наредих. — Но не го нападай.

— Това и правя — отвърна тя и завъртя глава.

Обърнах се към Кловикс.

— Отивай да изпълниш нарежданията.

Кловикс се поклони припряно и хукна през лабораторията към входа на складовата пещера. След няколко минути се върна с голяма дъбова бъчва и наръч останки от строшен сандък. Постави бъчвата пред мен, сетне донесе одеяло, няколко дълги една стъпка огнезлатни пръчки и шест набързо изтръгнати от облицовката ленти сребровъздух.

— Добра работа, Кловикс — кимнах.

— Благодаря, командире.

За около час двамата с Рамоночон подредихме сребровъздушните и огнезлатни пръчки върху одеялото, което покриваше бъчвата по такъв начин, че да извлича влагата от дървените отломки.

По някое време Фан приключи с чертежа си и дойде да ни гледа. Очите му блестяха от любопитство, когато поставихме първите дървени парчета върху металната скара и над нея взе да се извива пара. Миг по-късно околният въздух се изпълни с безпогрешната миризма на влажно дърво.

— Как става това? — попита Фан.

— Огънят и въздухът прогонват водата от дървото — отвърнах. — Вълненото одеяло поглъща влагата, преди да се изпари обратно във въздуха. Когато одеялото подгизне, ще изстискаме от него водата.

Фан смръщи вежди.

— Пак тази ваша непонятна наука. Защо превръщането на дърво в земя ще образува вода?

— Не го превръщаме в земя — отвърнах. — Това е невъзможно. Извличаме водата от дървото и оставяме в него само земята.

Той се почеса замислено по веждите.

— Дървото е дърво, земята — земя. Едното се променя в друго. Защо трябва нещо да остава?

Бях готов да се откажа от спора, но никога досега не бях разговарял с даоистки учен и любопитството ми надделя. Ала преди да продължа, обърнах се към Жълт заек:

— Искам да ме наблюдаваш внимателно и да ме спреш, ако започна да проявявам признаци на свръхаерация.

— Да, Аякс.

— Изглежда, че имаме езиков проблем с понятията — заговорих на Фан. — Да започнем от основополагащите принципи. Вие, разбира се, сте запознат с Атомната теория.

— Срещал съм тази фраза във вашите книги, но никога не съм я разбирал.

— Според Атомната теория всичко в обкръжаващия ни свят е съставено от миниатюрни частици земя, въздух, огън и вода. Свойствата на отделните вещества могат да се променят с изменение на количеството елементи, които се съдържат в тях.

Фан поклати глава.

— Всичко може да се намира в състояние на вода, въздух, огън, земя и дърво — рече той. — Десет хиляди неща се променят едно в друго по напълно естествения път на преобразуване.

Около половин час продължихме да спорим за основни принципи. Аз обясних, че материята и формата са фундаментални за поведението на обектите. Той заяви, че са случайни и че теченията и преобразуването са принципите, на които се основава всяка наука. В края на нашия спор така и не бяхме открили обща територия, но затова пък и двамата бяхме ожаднели. За щастие одеялото вече беше подгизнало от влага. Изстискахме съдържанието му в голямата бронзова купа, донесена от Кловикс, и пихме по ред. Водата беше отвратителна, миришеше на бор и имаше вкус на дърво, но пресъхналото ми гърло я посрещна, сякаш е божествена амброзия.