Небесни материи - Страница 81

След нас утолиха жаждата си Жълт заек, Рамоночон и накрая Кловикс. Потърсих и други, но наоколо нямаше никого.

— Къде са Михрадарий и Миджима? — попитах Жълт заек.

— Отправиха се към десния борд — отвърна тя, след като сръбна само една глътка от купата. — Чувам ги оттук. Обсъждат шансовете ни за оцеляване и дали да ни убият още сега, или да почакат. Реших, че ще е по-добре да ги оставя да разговарят там и да ги подслушвам, отколкото да клечат тук и да обмислят плановете си мълчаливо.

— Мъдро — кимнах.

Фан сбърчи нос и отпи още няколко глътки с видимо отвращение. След това извади от джоба си нещо, загърнато в изсушени лотосови листа, и го разви. Бяха десетина оранжевозлатисти таблетки с размерите на едро грозде.

— Само това ми остана — рече той и погълна едната.

— Прословутите хранителни таблетки? — попита Жълт заек.

— Хъм? — той я погледна с любопитство. — Казваме им таблетки за оцеляване. Държат те буден и бодър дни наред и задоволяват нуждите от храна. Но не и от вода, за съжаление.

Той понечи да ги прибере, но погледът му се спря на измъченото ми лице и изведнъж ми подаде една таблетка.

— Ще пробвате ли?

Взех я и я огледах.

— Аякс, недей — посъветва ме Жълт заек. — Може да е отровна.

— Ще рискувам — заявих. — Щом увеличава шансовете ни за оцеляване.

— Командире, като твой телохранител трябва първа да я пробвам.

— Не, Жълт заек — поклатих глава. — Ако умреш, кой ще защитава Рамоночон и Кловикс от Миджима?

— Командире, настоявам…

Но аз вече я бях глътнал. Имаше вкус на изсъхнала глина, но в мига, в който се изтърколи в стомаха ми, болките, които ме измъчваха от доста време насам, внезапно изчезнаха заедно с глада и досадното желание да се прозявам. Най-изумителното беше, че умът ми в миг се освободи от оковите на втълпения ми стремеж към съсредоточаване върху конкретен проблем и започна да се рее свободно. Заплахата от свръхаерация изчезна, остана само яснотата на мисълта.

— Невероятно! — възкликнах пред Фан.

— Това са най-обикновени лекарствени средства — отвърна скромно той.

Бях изкушен да го попитам как действат, но не го сторих, за да не навлезем в нов спор. Вместо това се обърнах към моя телохранител.

— Струва ми се, че са безвредни.

Рамоночон, Кловикс и Жълт заек също си взеха по една таблетка. Жълт заек ме гледаше малко навъсено заради риска, който бях поел, но зад гнева й долавях и състрадание.

— Май ще трябва да направя още — рече Фан, загледан в седемте таблетки, останали върху сухите лотосови листа.

— Колко време действат?

— Една седмица — отвърна той.

— Седмица без сън и храна? — попитах учудено.

Фан не забеляза изненадата ми. Изглеждаше погълнат от мисли.

— Миджима няма да е доволен, че съм ви дал от тях. Но се съмнявам, че ще доживее момента, в който да докладва за моето неблагоразумие.

— Миджима не е ли ваш подчинен? — попита Жълт заек.

— И мой надзирател — отвърна Фан.

— Надзирател? — повторих на хънански, уверен, че Фан бе сгрешил гръцката дума.

— Точно така — потвърди той на родния си език. — Тук съм, за да върна погубената чест на моето семейство.

— Какво значи това? — попитах.

— Преди две години — заговори той и погледът му се замъгли, докато се унасяше, в спомени, — аз конструирах огнеукротител.

— Какво? — подскочих.

— Устройство, което контролира чи-потоците, отговарящи за направлението, на пламъците. Приборът работеше безпогрешно в лабораторни условия и аз бях поздравен от самия Поднебесен син, който ми даде място в лабораториите на Хангксу. Моят огнеукротител беше изпратен на нашата армия в земята, която вие наричате Северна Атлантея. Възнамеряваха да го използват, за да подпалят една от големите крепости на изток и да лишат вашите градове-държави от суровини и защита. Но бях допуснал грешка.

— Огнеукротителят не проработи — кимнах.

— Работеше чудесно, само че чи-силата, направляваща вятъра, се оказа по-голяма от тази, отговаряща за движението на огъня. За да летят, бойните хвърчила трябва да контролират посоката и силата на вятъра. Но стана така, че вятърът теглеше огъня в една посока, а моят огнеукротител — в противоположна. Появи се огнено торнадо, което изгори половината от нашата армия.

Фан сръбна още малко вода и избърса гнусливо уста с ръкава си.

— Небесният син нареди да бъда екзекутиран заедно с голяма група мои роднини, но министърът на небесните дела се застъпи за мен. Предложи ми възможността да спася семейството си, като се опитам да разруша вашия кораб. Моята собствена смърт, разбира се, е неизбежна.

— Какво общо има това с Миджима? — попита Жълт заек.

Старецът се подсмихна леко под мустак.

— Както вече казах, според плана, независимо от това как се развият събитията, аз трябваше да умра. Затова ми придадоха Миджима като убиец, телохранител и надзирател.

Фан скръсти пръсти и тракна с издължените си нокти.

— Но аз не съм тъй покорен, както изглеждам, в приемането на смъртта. Бях готов да загина в пламъците на Слънцето, но ми е далеч по-трудно да умра от глад или да се хвърля през борда, за да бъда размазан върху някоя от сферите. Миджима ще ме убие, ако го помоля за това, но все не намирам сили да го сторя. Не зная колко дълго още ще ме търпи. — Той отпи още една глътка. — Без съмнение изборът ще бъде негов.

След което се изправи, поклони ни се и се отдалечи към борда, където продължи да чертае.

Наблюдавах го дълго време, докато Клио и Атина шепнеха в ухото ми. После се обърнах към Жълт заек.

— Би ли възложила на някой, който се е опозорил, толкова важна задача?