Небесни материи - Страница 82

— Разбира се, че не — отвърна тя. — Щях да я възложа на човек, готов да умре и съзнаващ, че действията му ще го превърнат в герой.

— Също и аз — отвърнах. — А би ли пратила още някой, който да подсигури смъртта на първия?

— Щеше да е обида към честта на изпълнителя. Аякс, накъде всъщност биеш?

— Знам ли? Клио и Атина ми шепнат, но все още не разбирам какво се опитват да ми кажат.

— Бъчвата се напълни с вода — намеси се Рамоночон. — Сега какво ще правим?

Замислих се. С храна, вода и таблетките на Фан щяхме да преживеем още известно време. Сега трябваше да открия начин да се върнем на Земята.

За да се движим, нуждаехме се от витла. За да заработят роторите, трябваше ни огнезлато, а разполагахме само с десет унции. На кораба нямаше запаси от сурово злато, нито машина, с която да го превърнем в огнезлато. Това означаваше, че ще трябва да потърсим материала от единствения възможен източник — вакуумните оръдия.

Носовите и бордови батареи бяха изчезнали при разчупването на кораба. Оставаше ни само кърмовата.

Жълт заек възрази, когато й обясних моята идея:

— Задната батарея е съвсем запазена. Ако свалим от дулата огнезлатото, корабът ще бъде напълно безпомощен.

— И без това не разполагаме с достатъчно канонири за обслужване на оръдията — посочих. — По-добре да използваме огнезлатото, за да се придвижваме.

— Щом това е решението ти, командире.

— Това е — обърнах се към Кловикс. — Намери ми дълги лостове.

— Да, командире.

Оръдията на задната батарея сочеха нагоре, право към планетата на бога на войната. В червеникавата светлина на Арес стоманено-бронзовите цилиндри сияеха като мъглив залез. В основата на всяко оръдие, близо до седалката на канонира, има редица от ръчки, с които установката се върти във всички посоки. С тяхна помощ Жълт заек завъртя дулата така, че да се доближат до повърхността на кораба. След това Кловикс пропълзя вътре и изстърга с лоста огнезлатните полусфери, използвани за разреждане на въздуха в дулата.

Ние с Рамоночон струпахме сияещия метал на купчина и се заехме да изчисляваме количеството му.

По някое време към нас се присъедини Фан. Беше изумен от огнезлатото, вдигаше късчетата и ги оглеждаше втренчено.

— Никога не сме разбирали принципите на тази странна субстанция — призна той. — Експериментирал съм доста често с парчета от пленени кораби. Получих само ужасна миризма и световъртеж. Веднъж успях да я превърна в чист огън, но последствията бяха катастрофални за лабораторията ми.

Разсмях се, спомняйки си пиесата на Еврип и неговото премеждие с експлозивите. Старче, рекох си, дано те приемат в хора на Хадес и нека там изпълниш най-великите си роли пред господаря и господарката на подземното царство.

Въздъхнах, умът ми се проясни и аз се върнах към научните си занимания.

— Огнезлатото е само метал, захранен с толкова огън, колкото може да издържи — обясних на Фан.

— В това няма никакъв смисъл — възрази той и завъртя късчето, наблюдавайки как въздухът около него се прояснява.

Отново направих опит да прибягна до Атомната теория.

— Металът е земя, смесена с огън.

— Металът е метал, огънят огън, земята земя — запъна се той.

— Ето че пак се върнахме в началото на спора.

Фан завъртя леко глава и се замисли.

— Добре де — рече той. — Какво е практическото предназначение на това огнезлато?

— Да прогонва земните примеси от околния въздух и по такъв начин да го разрежда.

— И?

— Колкото по-рядък е въздухът, толкова по-бързо се движат в него предметите.

— Предметите се движат така, както ги направлява чи.

Погледнах Рамоночон за помощ, но той само сви рамене. Въздъхнах и се отказах от спора. Имах по-важни неща, за които да мисля.

През следващите няколко часа събрахме всичкото огнезлато, което за наша изненада надхвърли двеста унции.

— Рамоночоне — рекох, — това ще стигне ли да ни прибере у дома?

Той седна с разръфан папирусен лист и парче въглен, което бе измъкнал от лабораторията, и се зае да пише. Спря след половин час и погледна намръщено изчисленията си.

— Не разполагаме с инструменти, за да подобрим динамичните характеристики на кораба, така че ще останат такива, каквито са. Но можем да изработим нови баластни сфери и да инсталираме примитивно управление на новите витла. Ако го направим, ще стигнем Хермес след сто четирийсет и седем години.

— Сто четирийсет и седем години?

Той кимна.

— И това е само полетното време. Не съм взел предвид маневрирането на кораба между епициклите, да не говорим за прелитането край слънцето без опитен навигатор. Освен това ще трябва да се освободим от мрежата. Невъзможно е да се върнем обратно, теглейки слънчевия фрагмент.

— Трябва да намерим друг начин — заявих.

— Мислих — отвърна Рамоночон. — Но нищо не може да се направи.

— Нищо? — попита Жълт заек.

— Бихме могли да чакаме пристигането на „Копието на Арес“ — продължи Рамоночон. — След два месеца ще потеглят към тази планета.

Поклатих глава.

— След като Клеон им отмъкна витлата, няма да са готови поне още осемнайсет месеца. Предполагаемата продължителност на полета им е шест месеца. Не можем да извличаме вода толкова дълго време, нито ще ни стигнат таблетките на Фан.

Отново потънахме в мълчание. Докато седяхме, всеки с мислите си и с боговете, с които общуваше, Арес постепенно се спусна зад хоризонта на кораба, теглейки фрагмента след себе си. Небето потъмня и за кратко дори видяхме звезди. Бяхме по-близо до Сферата на неподвижните звезди, от който и да било друг човек досега, а всичко, което искахме, бе да се върнем на Земята.