Небесни материи - Страница 83

— Ех, да беше сега Езон с нас — въздъхнах, спомнил си романтичното влечение на моя другар към звездите. — Без него съм само половин командир.

— Простете — обади се Фан. — Да не би някой от вас да спи?

— Езон е в… — спрях и се обърнах към Рамоночон. — Как е хънанската дума за кома?

Той се почеса по главата.

— Не знам.

— Езон е потънал в сън, от който не може да се събуди — обясних на Фан.

— Ах, да, мъжът, когото Миджима не успя да убие — кимна Фан. Той се почеса по брадата и повдигна една вежда. — Защо не се пробужда?

— Ранен е.

— Раните му заздравяха ли?

— Да.

Ноктите на Фан затанцуваха по бузата.

— Равномерно ли диша? Спокоен ли е пулсът му?

— Да.

— В такъв случай го събудете.

— Не знаем как! — отвърнах.

Поднебесният разпери невярващо ръце.

— Това е абсурдно. Отведете ме при този човек. Аз ще го събудя.

— Лекар ли сте? — попитах, спомнил си думите на доктор Ци за странната връзка между цялата поднебесна наука и медицината.

— Естествено, че не — отвърна с нескрито презрение Фан.

— Тогава как ще го излекувате?

Той превключи на гръцки.

— Разбирам от медицина.

— Но нали казахте, че не сте лекар? — продължих на хънански.

В черните му очи блесна разбиране.

— Лекарят познава само медицината. Ученият трябва да премине отвъд това просто начало. Медицината е основополагащият камък на алхимията, която пък е основа на цялата наука.

Обърнах се към Рамоночон.

— Намираш ли някакъв смисъл в това, с познанията ти по дао?

— Казах ти, Аякс — отвърна той, — моите учители са философи, не учени.

— Учители? — попита Фан.

— По чан-будизъм — обясни Рамоночон, който вече не се безпокоеше за тайната си.

Фан изсумтя презрително.

— Тези празноглавци, просяци от планините, не разбират нищо от дао.

В погледа на Рамоночон се четеше безмерно спокойствие.

— Те казват същото за вас — наричат ви тесногръди лабораторни мишки.

Изглежда бяха на път да се счепкат в нов спор и аз се намесих.

— Фан Ксу Тце, да разбирам ли, че сте в състояние да излекувате Езон?

— Първо ще трябва да го прегледам — отвърна поднебесният. — Но мисля, че ще се справя.

— Осланям се на вас — рекох.

Отбихме се в лабораторията на Михрадарий, за да вземем голяма торба от синя коприна, в която Фан държеше инструментите си, след което се насочихме към болницата.

Езон лежеше така, както го бях оставил — със затворени очи, сляп за всичко, което се бе случило около него. По нареждане на Фан Жълт заек му свали ремъците.

— Ако му навредиш, чужденецо — заяви тя, — ще направя с теб това, което нито корабокрушението, нито твоят японец е в състояние да ти стори.

— Разбрах, капитане — отвърна той със спокоен глас, но не на човек, обречен на смърт, а на уверен в уменията си учен.

— Остави го да работи, Жълт заек — обърнах се аз.

Фан се зае с прегледа на Езон. За около час той набоде моя колега с множество златни игли и с малки късчета балсамово дърво прокара загадъчни линии по гърдите му.

— След пет минути би трябвало да се пробуди — обяви той накрая. Сърцето ми подскочи от внезапно възродена надежда. Жълт заек само присви очи и положи ръка на дръжката на меча.

Фан постави една хранителна таблетка под езика на Езон, след това заби няколко дълги златни игли в китките и глезените на моя приятел. Накрая взе главата му в шепи и проследи пулса на шията му в продължение на няколко минути.

— Сега — обяви по някое време и внимателно забоде дълга сребърна игла в тила на Езон.

Езон отвори очи. Той надзърна в равнодушното лице на Фан и се усмихна, миг по-късно усмивката му премина в хищна гримаса на огладнял тигър. Сграбчи Фан за ръкавите и го преметна на пода. След това с пронизителен крясък, какъвто нито един спартански воин, който е с всичкия си, не би издал, се метна от мраморната плоча върху поднебесния. Старецът се задърпа отчаяно, но моят колега го сграбчи за шията и се зае да го души.

ν

Фан се опитваше да избута Езон настрани, но беше твърде немощен, за да се мери с един спартански войник, дори след като последният бе прекарал няколко седмици в кома. Стиснал с яките си ръце тънкото му вратле, Езон всеки миг щеше да го прекърши. Той вдигна глава и развя назад разчорлената си коса. От гърлото му се изтръгна кръвожаден рев и отекна надалеч в пещерата, пробуждайки жадните духове на умрелите.

В този момент Жълт заек скочи и го изрита в лявата ръка. Езон изрева отново и се скри зад мраморната маса. Свит на кълбо, Фан едва си поемаше въздух.

Езон се надигна, балансирайки на върховете на пръстите си, готов за борба. Златните игли се посипаха от китките и глезените му и затропаха тихо по пода. Очите му бяха кървясали, зениците — разширени, и той въртеше непрестанно глава, сякаш не можеше да вижда право пред себе си.

Жълт заек заобиколи мраморната маса и се приближи предпазливо към него. Държеше ръцете си свити отпред пред бронята, както правеха боксьорите. Езон изрева отново, подскочи право нагоре и се озова върху масата. Приземи се на крачка от нея и посегна с яките си ръце, за да я стисне в мечешка прегръдка. Жълт заек се измъкна от хватката му, изпъна ловко крак и го подкоси. Докато падаше, Езон се пресегна и я улови за наранения крак. Той я дръпна рязко към себе си, Жълт заек изгуби равновесие и полетя към стената. С котешка пъргавина тя успя да се преметне във въздуха и се приземи на пръсти. Видях обаче, че стиска болезнено зъби от сблъсъка с твърдата земя.

Готвех се да прекося стаята, за да й помогна, но един-единствен поглед бе достатъчен да се откажа от намерението си. Когато двама спартанци мерят сили, няма място за такива като мен. Вместо това се наведох, улових Фан за ръкава и го издърпах в безопасност настрани, откъдето да наблюдаваме битката.