Небесни материи - Страница 84

Езон се нахвърли върху Жълт заек. Тя подскочи във въздуха, отблъсна се с крак от стената и се завъртя, за да посрещне атаката му. Езон я сграбчи за ръката, но тя бе набрала инерция и я прибави към силата на своя ритник. Твърдата й като стомана пета се заби право в гърдите на Езон. Чу се пукот на ребра, от устата на моя съкомандир бликна кръв. Той изпъшка, люшна се като каменна кула и рухна на пода, като си поемаше мъчително въздух.

Жълт заек се приземи върху него, претърколи го и му изви ръцете отзад.

— Ремъци — извика и ми подхвърли ножа си. — Бързо!

Отрязах ремъците на операционната маса и с тяхна помощ тя завърза Езон, след което му постави превръзка на гърдите. През това време отидох да видя как е Фан, който масажираше наранената си шия.

— Какво му стана? — попитах, докато му подавах ръка. — Какво му направи?

Поднебесният се закашля, за да си прочисти гърлото.

— Не зная. Никой досега не се е държал така. Какво му даваха вашите лекари, за да го поддържат жив?

— Сангвинични инжекции.

— Това кръв ли е?

— Да, кръв, пречистена от всякакви други настроения. Не може да не си чувал за този метод.

— Чел съм в някои книги — отвърна той замислено. — Но не зная нищо за свойствата на подобни разтвори.

— Искаш да кажеш, че не знаеш какво се е случило с него? — надвесих се над стареца и за миг в очите му се мярна уплаха.

— Хранителните таблетки са пречистили всички ваши лекарства от организма — обясни забързано той. — Би трябвало да се възстанови след два часа.

— Ако това не се случи — заяви Жълт заек, която бе застанала до нас, — ти ще го придружиш в отвъдния свят.

— Разбирам — поклати глава Фан. Пуснах го и той се отдръпна назад. — Може ли да седна, докато чакаме?

Кимнах, той се покатери на операционната маса и провеси крака, втренчил поглед в Езон.

Жълт заек нагласи разместената превръзка на крака си и отиде да пази Езон. През следващия Половин час моят приятел потръпваше, дърпаше се и ръмжеше като заспал лъв. Гледах го и се молех на Аполон за неговото бързо възстановяване. Не получих отговор и тъкмо бях започнал да се отчайвам, когато Езон се сви и започна да пъшка.

Стенанията му продължиха около минута, след това той се задърпа като побеснял, подлагайки на изпитание здравината на ремъците. От гърлото му бликна толкова много кръв, че на пода се образува тъмен гьол. За частица от секундата острието на меча на Жълт заек се озова на сантиметри от шията на Фан.

— Не! — извика поднебесният. — Той не умира! Възстановява се.

Спазмите на Езон изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили, и той отново се усмири, дишайки тежко. Миг по-късно отвори очи — ясни, черни, незасегнати от лудостта. Примигна два пъти и се втренчи в мен.

— Аякс — изграка. — Дай ми вода.

Жълт заек изтича навън и се върна след минутка с последната амфора с чиста вода на кораба. Приближих я до устните му и той отпи жадно. Жълт заек преряза ремъците, през това време Фан провери пулса на китките, шията и глезените.

— Както си мислех — заключи той. — Щеше да се възстанови напълно, ако не го бяхте тъпкали с вашите лекарства.

Езон допи амфората и се надигна бавно. Погледът му се спря на поднебесния.

— Ти не си доктор Ци. — Той се обърна към мен. — Аякс, кой е този поднебесен и какво търси на нашия кораб?

— Това е дълга история — махнах с ръка. Седнах до него и се загледах в уморените му очи. — И тъжна.

Езон изслуша внимателно разказа ми за всичко, което се бе случило на кораба, докато беше лежал в безсъзнание. Виждах, че в сърцето му се надига гняв, особено когато разказвах за това как Анаксамандър е узурпирал поста му. Когато стигнах до нашето арестуване, той не се сдържа, изруга началника на охраната и добави, че се надява съдиите в задгробния живот да не проявят снизхождение към злодеянията му.

Докато изброявах повредите по кораба, моят другар по управление ме улови съчувствено за ръката, но когато стигнах до настоящите затруднения, видях как в него се пробужда отново спартанският дух и не се съмнявах, че ако имаше някакъв начин да се върнем невредими у дома, Езон щеше да го открие.

— И тъй — заяви той, след като приключих с разказа си. — Екипажът на кораба се състои от моя милост, теб, Жълт заек, Рамоночон, който не е предател, Михрадарий, който е, тримата войници, които сте завързали, Кловикс и двама поднебесни шпиони.

Кимнах.

— Духовете на умрелите ни не са оплакали — продължи той. — Но ще трябва да почакат подходящ момент. Нека първо се погрижим за живите.

— Съгласен.

— А сега — рече той и се изправи, — да идем да освободим войниците.

Желязната дисциплина на Езон вземаше връх, запълвайки празнините в моето командване. Малко спокойствие за душата ми, първото от седмици насам, струва ми се. Най-сетне можех да мисля само за моята част от управлението.

Езон направи няколко пробни крачки, привиквайки с усещането да се движи. Когато заяви, че е готов, излязохме от болницата и се качихме на повърхността.

Арес бе увиснал над нас, обливайки с червеникава светлина осакатения ни кораб. Докато се отдалечавахме от пещерата, Езон спря и погледна към планетата и в очите му съзрях познатата радост от общуването с небесата. Той остана така няколко секунди, преди да продължи, подтикван от чувството си за дълг. С поглед, вперен право напред, влезе с твърда стъпка в лабораторията на Михрадарий, където все още лежаха тримата вързани войници.

Ядосаните пазители на кораба се бяха подпрели на една от стените под фриза, на който Александър обсаждаше назъбените крепостни стени на Суза, древната столица на Персия. Примитивни вакуумети с парно задвижване обстрелваха кулите с огромни железни гюлета, докато вражеските войници от крепостните стени гледаха ужасени оръжията, създадени от Аристотел.