Небесни материи - Страница 85

В погледа на вързаните отдолу войници съзрях същия страх, но той изчезна, заменен с радост и облекчение още като зърнаха своя любим началник.

Езон кимна на Жълт заек и тя сряза ремъците им.

Веднага щом се надигнаха, войниците застанаха мирно, вперили погледи в командира си. Езон пристъпи напред и те го поздравиха, опрели ръце на сърцата си.

— Ксенофан, Хераклит и Солон — произнесе Езон имената им. — Зная, че сте направили каквото е по силите ви, за да изпълните своя дълг при тези объркани обстоятелства. Не мога да кажа същото и за Анаксамандър, комуто предстои да се изправи пред съда на Хадес. От този момент отменям всички негови заповеди. Най-важното е да знаете, че командир Аякс и капитан Жълт заек не са предатели. Ясно ли ви е?

— Тъй вярно, командире — отвърнаха и тримата.

— Отлично. А сега ето новите ви заповеди. — Той посочи първия от тях. — Ксенофане, от теб искам да пазиш предателя Михрадарий. Постарай се да ме информираш за всичко, което прави. Солоне, на теб поверявам поднебесния учен. — Той погледна третия войник. — Хераклите, твоята задача е по-трудна. Ти ще наблюдаваш японеца, но няма да го доближаваш. Ако се опита да направи нещо, което би могло да заплаши живота на останалите на кораба, незабавно ще докладваш на капитан Жълт заек. Не се мъчи да го спираш сам.

И тримата козируваха и напуснаха с бодра крачка лабораторията.

— А сега, Аякс — обърна се към мен Езон. — Време е да обсъдим положението.

— Съгласен. Ще пратя да повикат Рамоночон и Кловикс и след двайсет минути ще те чакаме на хълма.

Езон кимна.

— Езоне — спрях го, — има нещо, което трябва да ти кажа.

— Да?

— Когато видиш в какво състояние е хълмът, искам да знаеш, че аз затворих очите на статуята на Атина, но тези на Александър и Аристотел бяха повалени без нужните ритуали.

— Затворил си очите й сам?

— По-добре, отколкото да позволя да го стори онзи глупак Анаксамандър — рекох, след което двамата с Жълт заек излязохме.

Намерихме Рамоночон и Кловикс при бъчвата с вода и им съобщихме за срещата. Рамоночон бе докарал още една бъчва, но втората беше покрита с няколко слоя тензух. Видях го да прелива водата от първата бъчва във втората.

— Филтрираш ли я? — попитах.

— Да — отвърна той. — Къде се загубихте?

Разказахме му за пробуждането на Езон.

— Фан е излекувал Езон? — учуди се той.

— Да.

— Но защо?

— Нямам понятие — отвърнах. — Но подозирам, че старият поднебесен хитрец иска да живее. Странно, като се има предвид, че е дошъл тук, за да умре.

Рамоночон затвори очи и започна да си мърмори на кантонски. Рецитираше нещо, което не ми беше познато.

— Небето устоява — го чух да казва. — Земята оцелява. Причината за това е, че небето и Земята не съществуват заради самите тях. Ето защо могат да издържат вечно. — Той отвори очи. — Лао Дзъ, „Трактат за пътя и природната дарба“.

— Благодаря — рекох и усетих нещо да помръдва в душата ми.

Рамоночон се усмихна и се върна към прекъснатата работа. Той свали тензуха от втората бъчва, потопи вътре една медна съдинка и ми я подаде. Видях отражението си в чистата вода. Отпих жадно, наслаждавайки се на вкуса и хладината, сетне подадох съдинката на Жълт заек.

— Добра работа — рекох на Рамоночон. — Но ще трябва да продължиш след съвещанието.

— Съвещание? — попита той.

Обясних му и попитах:

— Ще потърсиш ли Кловикс, за да му предадеш?

— Да, командире — отвърна Рамоночон.

Четвърт час по-късно ние петимата се събрахме сред отломките на върха на хълма. Седнахме с кръстосани крака на голата скала на мястото, където преди бяха пейките. Арес отново бе увиснал високо над нас, обагряйки с червеникава светлина сребристата повърхност на кораба. В своето странно движение кристалният епицикъл бе докарал слънчевия фрагмент над десния борд и той добавяше жълтеникава светлина към общата цветна феерия.

Духаше студен вятър, който развяваше дрехите ни и караше кожата ни да настръхва, но каквото и да се съдържаше в таблетките на Фан, терморегулацията ми действаше отлично. Чистият, лишен от влага въздух бе изсушил и напукал кожата ми, но дори това не ме безпокоеше. Единствената болка, която изпитвах, бе при вида на руините, останали от моя горд красавец.

Настаних се на земята до Езон. Жълт заек седна вляво от мен, Рамоночон — до нея. Кловикс също се включи в кръга ни, но от предишната му арогантност нямаше и следа — приличаше на човек, готов да изпълни дълга си.

Непоканени, Фан, Миджима и Михрадарий останаха в подножието на хълма. Старият даоист си отдъхваше след премеждието. Що се отнасяше до предателя и убиеца, Жълт заек ме информира, че са огледали останките на кораба, без съмнение за да се уверят, че няма шанс да оцелеем. Войниците се бяха подредили в нещо като къса фаланга между тях и нашата група.

С Езон открихме съвещанието с молитви към Зевс.

— Отче и господарю на хората — подехме ние. — Не можем да ти предложим съответстващо жертвоприношение. Не можем да ти отдадем почестите, които заслужаваш. Можем само да се оставим на милостта ти и да помолим за твоята благосклонност.

Нещо се раздвижи в ума ми, огромна и мощна сила като задаваща се гръмотевична буря. Погледнах към Езон и видях сиви облаци да засенчват очите му. Кимнах му и той се наведе напред и заговори.

— Целта ни е да оцелеем — подхвана простичко — и да се върнем на Земята. Съгласни ли сте всички?

Останалите кимнаха.

Езон се изправи. Беше възвърнал спартанското си величие. Застанал над останките от статуята на Александър, той плъзна поглед по нас.