Небесни материи - Страница 94

Замаян от звуците, които бях чул, аз излязох, препъвайки се, от кабината и погледнах небето около нас. Арес беше малка червена топка, увиснала високо горе и вдясно, Хелиос — голяма златиста монета отдолу. Макар тези две тела отново да бяха само мъртви късове материя, аз продължавах да чувам гласовете им.

Фан застана до мен и погледна към сферите. Беше втренчил очи в тях така, сякаш никога досега не ги беше виждал.

— Фан Ксу Тце — обърнах се към него. — Вашето чи притежава ли музикална хармония?

— Да — отвърна той. — И всяка планета е отделна нота.

Кимнах.

В сърцето ми Атина вдигна за поздрав егида, докато от очите на Фан надзърна непознато божество, от което лицето му придоби спокойния и всезнаещ поглед на мъдрец.

През следващата седмица ние успяхме да се гмурнем още четири пъти в чи-потока и достигнахме орбита от десет хиляди мили около слънцето. Само още един скок и щяхме да сме в околностите на Хелиос и на ръка разстояние от обитаемите сфери. Реших, че е време да си дадем няколкодневна почивка и да проясним мислите си, преди да опитаме да преминем през сферата, която едва не бе разрушила „Сълзата на Чандра“.

На втория ден от отдиха в пещерата, която обитавах заедно с Жълт заек, ни посети войникът Ксенофан. Аз си почивах от изнурителния ден, а тя тъкмо си беше напълнила лулата.

Ксенофан отдаде чест на прага.

— Командир Аякс, командир Езон моли да го навестите, заедно с капитан Жълт заек.

— Къде иска да се срещнем? — попитах.

— В лабораторията на механиците, господарю. Там е заедно с главен динамик Рамоночон.

— Предай на командир Езон, че ще бъдем там след минутка.

Ксенофан козирува и излезе.

— Имаш ли някаква представа за какво става въпрос? — попитах Жълт заек.

— Само идеи.

— Например?

— Предпочитам да ги чуеш от Езон — рече тя, стана, нахлузи ризницата и ми подаде официалната тога. След няколко минути се спуснахме по стълбището към старата лаборатория на Рамоночон. Езон и Рамоночон седяха на пода в средата на помещението, под мастиленото петно. Езон бе облякъл бронзовата си ризница и дори носеше шлема с конска опашка, а доспехите му бяха лъснати до блясък. Беше приседнал със скръстени крака, положил прибрания в ножницата меч върху коленете си и очакваше да се присъединим към тях.

Той наля от една малка кана вино в купата пред себе си и го разреди с вода. Подаде ми я, аз отпих и зачаках да заговори.

— Командире — поде Езон. — Сега, когато оцеляването ни изглежда почти възможно, бих искал да те попитам дали си се замислял за това, което ще трябва да направим, когато се върнем на Земята?

— Какво по-точно имаш пред вид?

— Дали да освободим слънчевия фрагмент, когато наближим Селена — обясни той, — или да се опитаме да изпълним първоначалната мисия и да го хвърлим над Хангксу? Второто ми се струва далеч по-трудно, тъй като нито ще се появим в уговореното време, нито ще разполагаме с достатъчно въоръжение, щом достигнем сърцето на Поднебесното царство.

Лицето на Рамоночон побледня от ужас.

— Затова ли ни повика? — попита слисано. — Но как е възможно… — Той въздъхна, за да се успокои, и се обърна към мен. — Командире, нямаше да помогна за възстановяването на този кораб, ако знаех, че ще го използвате като оръжие. Сигурен съм, че и Фан е на същото мнение.

— Още не съм казал, че ще го използвам за това — отвърнах.

Езон вдигна глава и ме погледна изненадано. Жълт заек обаче не изглеждаше никак учудена от изявлението ми.

— Аяксе, ти върна победата в ръцете ни — рече Езон. — Сега остава да решим как най-добре да я постигнем.

— Нищо подобно не съм направил — възразих.

— Но ти…

— Боговете вероятно биха оправдали постъпката ни, ако откраднем късче от слънцето в името на човешкото оцеляване — обясних. — Но думите, които Хелиос отправи към мен, бяха недвусмислени. Огънят не бива да се използва във войните на простосмъртните.

— Хелиос е разговарял с теб?

Кимнах.

— В такъв случай какво ще направим, командире? — попита Езон, чиято спартанска душа не би си и помислила да противоречи на боговете.

— Не зная — отвърнах. — Имам няколко повели и задължения, които са в противоречие. Към боговете, към Симахията, към Рамоночон и Фан.

— Към Фан? — повтори Езон. — Какви задължения можеш да имаш към Фан?

— Дължим му живота си — припомних му аз. — Без неговата помощ нямаше да се справим.

— Без неговата намеса „Сълзата на Чандра“ нямаше да пострада! — възрази Езон. — Нищо не дължим на този саботьор.

— Не съм съгласен. Вината за разрушаването на кораба лежи върху предателя Михрадарий. Споделя я Анаксамандър заради глупостта си. Фан само изпълняваше дълга си.

— Аяксе — намеси се с тих глас Жълт заек. — Не можеш да спасиш Фан. Ако го предадем на Симахията, ще го екзекутират за шпионаж. Ако го върнем на Поднебесното царство, очаква го същата участ заради провала на мисията.

— Но ако е така, защо ни помогна? — попита Езон. — Защо не прие смъртта, когато му беше предложена?

— Заради промяната, която би могла да настъпи — обади се Фан. Стоеше на горната стълба и оглеждаше разрушената лаборатория на Рамоночон. — Когато се преобърнат небето и земята, винаги съществува надежда, че може да се случи нещо непредвидено.

Погледнахме го, изненадани от появата му — с изключение на Жълт заек.

— Чу ли го, че идва? — попитах я аз и тя кимна.

Фан се спусна и застана до Рамоночон. Той коленичи бавно, седна и подпря брадичката си с ръка.

— Нима смееш да се уповаваш на Фортуна? — попита Езон. — Тя е най-непостоянна от всички богове.